Между два континента

Между два континента

И ОЩЕ НЕЩО ЗА АМЕРИКАНЦИТЕ И така – дъщеря ми стана поредната „жертва на българо-американската дружба”, а аз професионална туристка между два континента. Както и да е, добре че зет ми проф. Дейвид Платнер е добър човек,отличен съпруг и прекрасен баща. Дори ми идва малко в повече,когато отида да ги видя и да се порадвам на малката си внучка Фредерика-Божана.Зет ми ,без да се усети, малко досадно, все гледа той да я облече,той да я нахрани,той да я приспи.Постепенно разбрах,че повечето американски мъже са такива - помагат в кухнята,когато са свободни, поемат грижата за децата и главно доверчиви са, не ревнуват за щяло и нещяло жените си. Та,единствената ми дъщеричка отиде да живее в далечния американски щат Мисури и представете си – работи в съседния щат Оклахома,където по-голяма част от населението е от индиански произход.Навярно знаете,че Мисури всъщност е сърцевината на Средния запад и мощен център на американската промишленост,но не е особено популярен сред туристите,затова пък Оклахома е невероятно красив,прочут не само с безкрайните прерии,с над 500-те реки и 200 езера,с повече от 50-те си държавни парка, 2 национални горски резервата,така че всеки турист в щата Оклахома има какво да види,има от какво да бъде запленен и очарован.Но! Както вече споменах, дъщеря ми пътува до работното си място малко повече от час.Е,това е да караш кола по хубави пътища. Директор е „Човешки ресурси” – една много уважавана професия в САЩ. С нея в колата пътува и малката Божана, която посещава детската градина,съседна на офиса на майка й. Двете често са гости на организираните традиционни индиански празници. И дори дъщеря ми Мариела е ушила типична индианска рокля за дъщеря си,чиято първа приятелка е старата индианка Мириам /индианското й име е Дългото ухо/. Американците,според мен, са малко скучни хора – много работят и не умеят да се веселят. Дори,когато отидат на ресторант, хапват здраво и бързат да се приберат, защото сутринта са на работа. Да не говоря за чувството им за хумор – рядко се среща. Рут – майката на зет ми, е 70-годишна,вдовица е.Родила е и отгледала 5 деца – 4 сина и 1 дъщеря. Но,ако я видите,няма да повярвате,че е 70-годишна – фризирана,соанирана,усмихната,дори склонна да флиртува в своите си компании. И нали сте чували за техния празник Хелауин /Вси светии/,когато украсяват къщите си с тикви,чудовища и прочее щуротии, а хората се маскират кой,както му хрумне.Дори веднъж,Божана беше още бебе, се случи,че точно на Хелауин бях на гости на дъщеря ми и зет ми. За бебето беше приготвен специален костюм, а мен Рут ме облече и нарисува като палячо / виж снимката/. Така посрещах този ден групите деца,които обикаляха къщите и събираха бонбони. И тогава едно големичко момче ме запита: „Вие от къде сте?”/вероятно заради „прекрасния” ми английски/. Отговорих му:”От България.”. Момчето ми подаде торбичката си с бонбони и смутено каза: „Четох в Интернет – България била една от най-бедните страни в Европа.” Не приех подаръка и дори се опитах да го опровергая:”Не благодаря.Нашите деца си имат бонбони и шоколади.Дори нашият шоколад е по-хубав от вашия!” Мога да ви разказвам и разни други неща за американците,но само ако ви е интересно.А на мен ми е добре в родната бедна България, защото тук са ми приятелите. И да уточня – ИСТИНСКИТЕ ПРИЯТЕЛИ! Лили ПАЛАЗОВА, журналистка