Истанбул

Истанбул

Истанбул Истанбул е най-интересният град, който съм посещавала. Завладява те, покорява те и в същото време е невероятно щедър. Всеки път ти показва нещо ново.В състояние е да предизвика непознати или поне позабравени чувства. През март например този огромен град бе буквално засипан с разцъфнали иглики. Бяха навсякъде, милиони стръкове в най-различни цветове.Колкото и сантиментално да ви звучи, цветята подмладяваха този вековен град. Толкова свеж и многоцветен не бях го виждала до тогава.Дори само това си заслужаваше пролетното пътуване. През септември Истанбул ни посрещна в друго настроение.Валеше почти непрестанно, но това не задържа никого в хотела. Изненадите ни чакаха навсякъде На красивия площад пред джамията Сюлеймание, която за съжаление все още е в ремонт, снимаха поредния турски сериал. Въпреки, че от часове ръмеше, повториха сцената 5-6 пъти. Личеше си, че участниците се поизнервиха и поради това не посмяхме да се снимаме с Игит Йозшенер, актьорът, който изпълнява ролята на Джемил в нашумелия у нас сериал “Мелодия на сърцето”. На живо момчето се оказа много по-младо и с много по-крехко телесложение. Все пак, макар и отдалеч, успяхме да влезем в кадър с него и с новата му партньорка. Между другото, на този площад има много кафенета и гостилници. В първата сервират великолепен кадаиф. А в противоположния край има интересна студентска “дупка”. За кафенето се слиза надолу като в кладенец и за несвикналия турист надничането в това местенце е дори страшничко. Стените, които ограждат това тайнствено място са от няколко века, а долу почти на всяка маса момчета и момичета пушат наргилета. Носи се неверотен аромат на роза, шоколад и на нещо непознато. Няма как да попаднеш тук и да не пробваш от предлаганите удоволствия. Но всичко това може да се види само ако тръгнеш сам из Истанбул.С карта в ръка и малко повече смелост ще видиш истинския град. Например, спрял да починеш сред рибарите по перилата на моста над Златния рог може да наблюдаваш как съвсем истински четиримачтов платноход разпъва всичките си ветрила и с пълна скорост се губи някъде към Мраморно море. Със сигурност на неговото място на кея още тази вечер ще застане поредния огромен лайнер. Да опознаеш Истанбул е невъзможно. Но всеки път можеш да се докоснеш до някоя непозната за теб част от него. Всеки път може да откриеш красота неподвластна на времето. Но трябва да обичаш този град, да се връщаш там непрекъснато, за да ти покаже поне част от вековните си тайни.