Обща информация за Тракийско светилище - Старосел
В централната част на община Хисар е разположено селището Старосел. Историческите паметници разказват, че в района съществуват селища още от преди 7-8 хилядолетия, но местността около Четиньова могила се превърна в истинска археологическа сензация едва през 2000-та година. На хълма на около 30 км от град Баня, непосредствено край Старосел е открит един от основните центрове на древната тракийска култура. Отдавна се говори, че в цяла България това е мястото, където са струпани най-много тракийски храмове и гробници. Картотекирани са 120 могили, а от тях са проучени само 22 и те пазят 6 храма и 9 гробни камери с уникални архитектурни елементи и цветна украса.
Най-впечатляващ и най-големият сред откритите досега е култовият тракийски царски комплекс край Старосел. Разположен на хълма, от който се разкрива невероятна гледка към върховете на Стара плнина и Средна гора и сгушения между тях в далечината язовир Пясъчник.
Смята се,че тук именно през 5 век преди Христа е разположено древно селище с могъщи племенни вождове и богата местна аристокрация. През 2000 г експедицията, ръководена от археолога Георги Китов, разкопава и открива невероятния комплекс. Проучванията разкриват,че намереното светилище се състои от централно и две сттранични стълбища, коридор, прецизно изпълнена фасада,едно правоъгълно и едно кръгло с куполен покрив помещение. Размерите, плановото и пространствено решение на храма, карат учените да приемат, че това е най-величествения култов комплекс в тракийските земи. Навярно в него е погребан обожествен владетел, може би дори самият Ситалк.
Запазеният сравнително добрен външен обходен зид (крепида) е дълъг 240 м и с височина до 3.5 м. Той описва абсолютен кръг, символ на бога - слънце, почитан от траките. Парадното стълбище пресича зида и е ориентирано точно на юг, където е входа на храма. На северозапад има скално образувание, което също пресича зида и зад него се намира непроучената все още част на могилата. На северната част на зида е разположена винарна вана, дълга 5 м, добре измазана с водоустойчв хоросан. Тя е побирала повече от 6 тона вино. Че точно това е течността, събирана там, е доказано след изследването на намерената във ваната утайка. Открити са и натрошени керамични съдове и метално сито, за прецеждането на божествената течност.
Добре запазено е и парадното стълбище на храма с 9 стъпала от изкусно обработени каменни блокове и плочи. В началото на частично запазената ограда са монтирани два постамента, върху които някога са стояли фигури на лъвове в естествена големина. За съжаление от тях са останали само три лапи, по които се определя размерът и видът на каменните статуи. Всъщност те стават жертва на иманярските багерни набези.
Непосредствено до северозападната периферия на крепидата има скално образувание, навярно обявено за свещено. Към него в скалите водят стълби, до които са издълбани ритуални ями. Там, в най-високо разположената яма е умъртвявано жертвеното животно, а от там кръвта е потичала по наклона, а жреците по нея гадаели бъдещето.
Кръглото помещение в култовия комплекс е с диаметър 5.4 м и е най-просторното в България. Във вътрешността му има 10 десет декоративни колони с по 9 вертикални жлеба, които в горната си част завършват със своеобразни дорийски капители, оцветени в синьо и червено. Смята се, че с по-големи размери е открито подобно помецение край Лозенград в европейската част на Турция.
Трудно е да разкажем за всичко намерено в деветте проучени гробни камери в района. Открити и съхранени са над 520 предмета, които днес вече са изложени в залите на НИМ в София.
Омагьосващо величествен комплекс, очарователна природа, незабравими гледки и археологически паметници, които си струва човек да докосне с очите и душата си.