Обща информация за река Нил
Името на Нил идва от гръцки - "нейлос" - долина. Най-дългата река в Африка - 6 670 км често е основно свързвана с Египет, макар че само 22% от течението й е на територията на страната. В египетския участък на реката, Нил създава плодородна долина. Именно тук се заражда една от най-древните цивилизации в света.
Реката извира от Бурунди, южно от екватора и тече на север, пресичайки североизточна Африка - Бурунди, Уганда, Руанда, Кения, Танзания, Конго, Судан, Етиопия. В долното си течение преминава през Египет, за да се влее накрая в Средиземно море.
Според някои учени началото на реката е водопада Рибън в северната част на езерото Виктория. Други вярват, че много от вливащите се във Виктория потоци могат да бъдат истинския източник на реката. Прието е да се смята, че най-големият приток на езерото - р. Кагера - е първоизточника на най-дългата река.Нил има два главни притока - Бели Нил, водещ началото си от ез. Виктория и Сини Нил, извиращ от ез. Тана в Етиопия. Бели Нил е много по-дълъг от Сини, но поради високото изпарение, допринася с едва 15% от общия обем на Нил. Двете реки се сливат в Судан (близо до столицата Хартум), за да започне дългото им пътуване към морето на север. В миналото езерото Танганайка също се е изливало в Нил, но след изригването на вулканите Вирунга по времето на миоцена течението било блокирано. Днес Нил би бил много по-дълъг, а най-големите му притоци биха почвали от Северна Замбия. Спорът дали Нил или Амазонка е най-дългата река в света продължава. Макар последните проучвания на сателитни снимки,направени от бразилски учени да показват, че първенството е на Амазонка, все още официално Нил е най-дългата река в света.
Древен Египет не би могъл да съществува без Нил. Тъй като количеството на валежите в Египет е нищожно, единственият източник на вода бил Нил. В миналото всяка година между юни и септември обилните валежи в планинската земя на Етиопия предизвквали буйни потоци, които наводнявали бреговете на Нил. Щом водите спаднели оставала лепкава черна кал, която скоро се превръщала в изключително плодородна почва. Заради цвета на земята след наводнение, египтяните наричали реката Ар (черна), долината на Нил - Кеме (Черната земя), а негостоприемната земя отвъд нея - Червената земя. След построяването на язовира Асуан през 1960 г., годишното наводняване се контролира.
Египтяните отглеждали най-вече лен, предимно за търговия. Търговската система осигурила стабилността на дипломатическите отношения на страната. Значението, което отдавали древните на Нил се подчертава от почитането на бог Хапи, който редом с фараона контролирал годишното наводняване.
В духовния живот на египтяните Нил се смятал за път към отвъдното. Египтяните вярвали, че изтокът бил символ на раждането и живота, а западът - на смъртта, тъй като бог Ра - Слънцето - всеки ден се раждал и умирал от изток на запад. Ето защо всички гробници били разполагани на запад от Нил.
В днешни времена завършването на Асуан позволява контрол на наводненията, а притокът на реката е разпределен в няколко точки по Каскадите на Нил. Сушата през 80-те години доведе до глад в Судан и Етиопия, но Египет беше пощаден, благодарение на водите в ез. Насер