Обща информация за Китай

Китайската народна република (традиционен китайски: 中華人民共和國, опростен китайски: 中华人民共和国, пинин: Zhōnghuá Rénmín Gònghéguó,  изговор — Джунхуа жънмин гунхъгуо), или просто Китай, е държава, разположена в Източна Азия. По площ е на четвърто място в света след Русия, Канада и САЩ, а по население е първа. Столица е град Пекин. Считана за наследник на една от най-старите и значими за човечеството цивилизации в света — китайската, КНР е основана през 1949 година в следствие на комунистическа революция, след продължителни вътрешни конфликти и войни с Японската империя. Десетилетия след това Китай се развива по подобие на СССР под управлението на Сталин. Започналите през 1970-те години политико-икономически реформи променят значително облика на страната в обществено, икономическо и политическо отношение. Впоследствие Китай развива една от най-мощните икономики, и днес е значителна спортна, културна, научно-техническа, геополитическа и военна сила.

中华人民共和国

(знаме) (герб)

География
Китайската народна република е разположена в източната част на Азиатския континент. Около 98% от територията на страната е разположена между 20 и 50° северна ширина, като по-голямата част се намира в умерения и субтропичния пояси, които обхващат съответно 45,6 и 21,1% от общата площ. На североизток Китай граничи с КНДР (1 416 км), на север – с Русия (3645 км) и Монголия (5677 км), на югозапад – с Афганистан (76 км), Пакистан (523 км), Непал (1236 км), Бутан (470 км) и Индия (3380 км), на юг – с Мианмар (2185 км), Лаос (423 км) и Виетнам (1281 км), на запад и северозапад – с Киргизстан (858 км), Казахстан (1533 км), Таджикистан (414 км), на изток и югоизток има морски граници с Япония, Филипините, Малайзия, Бруней и Индонезия.

 Река Лидзя

По територия Китайската народна република е на четвърто място в света (след Русия, Канада и САЩ) с 9 596 960 км², което представлява 6,5% от земната площ. От тях 9 326 410 км2 са суша, а 270 550 км² – вода. От запад на изток – от Памир (73°40' източна дължина) разположен западно от окръг Удзя в Синдзян-Уйгурския автономен район до източната граница (135°5' източна дължина), където се сливат реките Хъйлундзян и Усури – дължината на китайската територия е около 5200 км. От север на юг – по фарватера на река Хейлундзян (53°31' северна широчина), разположен северно от град Мохъ до нос Дзъмуанъпа (4°15' северна широчина) в най-южната част на архипелага Наншадзюндао – разстоянието е около 5500 км. Дължината на сухопътната граница е 22 000 км, а бреговата ивица на континентален Китай е 18 000 км (32 000 км заедно с бреговата ивица на над 500-те острова, които влизат в пределите на страната). На изток и югоизток Китай граничи с Бохайско, Жълто, Източнокитайско и Южнокитайско морета.

Релеф
Китай се отличава с разнообразен релеф, като 65% от територията е планинска или полупланинска. Областите, разположени по-ниско от 500 м надморска височина заемат 16% от общата площ; тези на височина между 500 и 1000 м – 19%; от 1000 до 2000 м – 28%; от 2000 до 5000 м – 18%, и тези над 5000 м – 19%. На границата между Китай и Непал се намира най-високият връх на планетата – Еверест (8848 м). В южното подножие на планината Богдо (5445 м) от Тяншанския масив е разположена Туфанската падина, където на 155 м под морското равнище се намира пресъхващото езеро Айдънкьол – второто по този показател най-ниско място в света. Планинските райони на Китай могат да бъдат разделени на пет категории, в зависимост от тяхното разположение и направление: (1) планинските вериги от запад на изток включват системите Тяншан – Иншан –Яншан, Кунлун – Цинлин – Дабъшан и планинската система Нанлин; (2) планинските вериги от север на юг, към които се отнасят Хъланъпан, Лиупанъпан и Хъндуаншан; (3) планински вериги от североизток на северозапад – Чанбайшан, Голям Хинган, Тайханшан и Уишан; (4) планински вериги от северозапад на югоизток – Цилянъпан и Алтай; (5) дъгообразни планински вериги, към които се отнасят Хималаите и Тайван. Между тези планини има множество плата, падини и равнини. Повърхността на Китай се спуска от запад на изток стъпаловидно, оформяйки четири „стъпала”. Най-високото „стъпало” е Тибетското плато, достигащо в югозападната си част височина над 4000 м. Следващото „стъпало” започва на изток от Тибетското плато и стига до планинските вериги Голям Хинган – Тайханшан – Уишан. То се състои основно от разположени на височина от 1000-2000 м възвишения и падини, като Юннан-Гуйджоуското, Горското и Вътрешномонголското плато, както и от Таримската, Джунгарската и Съчуанската падини. Третото „стъпало” започва на изток от планинските вериги Голям Хинган – Тайханшан – Уишан и стига до крайбрежието. То се състои от разположени на височина от 500-1000 м равнини и низини, като тези в Североизточен и Северен Китай, и долини по средното и долно течение на река Яндзъ.Четвъртото „стъпало” обхваща обширни райони от континенталния шелф и в него се включват Бохайско море с площ от 77 000 км² и средна дълбочина от 18 м, Жълто море с площ 380 000 км² и средна дълбочина от 44 м, Източнокитайско море с площ 770 000 км² и средна дълбочина 370 м, и Южнокитайско море с площ 3,5 млн. км² и средна дълбочина 1212 м.

Население
Китай е на първо място в света по население — 1 330 000 000 души с Хонг Конг и Макао, към 2008. През 1979 в страната е въведена политика, която ограничава семействата да имат само по едно дете. Изчислено е, че благодарение на нея са били предотвратени 400 милиона раждания, което би увеличило населението на Китай днес до 1,7 млрд. души.

Наука и технологии

 Джай Джъган, първият китаец, излязъл в открития Космос (през 2008)

Още от древни времена китайската наука е много напредничава. Китайците са известни като изобретатели на редица изобретения, като барута, компаса, хартията. Барутът бил употребяван за направата на фойеверки, но най-вече по време на бойни действия. Войниците го възпламенявали и шумната експлозия всявала ужас у неприятеля. 200 години по-късно китайците направили първите ракети, с които подпалвали вражеския лагер. Измислили бомбите и първи са използвали барута за зареждане на оръдията. Китайците измислили и хартията, а също така и първата печатница. Освен това за първи път в Китай е започнало използването на хартиените банкноти, което е облекчило значително търговците. Китайците забелязали, че лъжица от магнетит, поставена в равновесие върху хоризонтална плоча, се извърта винаги така, че дръжката на лъжицата сочи в посока към слънцето, когато е в зенита си. Така е открит компасът преди повече от 2000 години, а по-късно е променена формата му и започва да се използва игла, закачена на копринен конец или плуваща във вода. След пътешествията на Джън Хъ с неговата огромна флотилия из Индийския океан компасът започва да се използва от арабите и достига до Европа около XII - XIII век, правейки възможни великите географски открития. Други големи китайски открития с изключително значение са: коприната, порцелана, арбалета, сухопътни и морски мини с експлозив, пушките, пистолетите, хвърчилото, стремената за яздене на кон, ръчната количка с колела, първите газопроводи, а в областта на бита, четката за зъби, тоалетната хартия, кибритa и много други. За първи път в Китай е започнало използването на природен газ и въглища за осветление и като гориво, използването на коприната за производство на дрехи, използването на огнестрелни оръжия по време на война, пиенето на чай. В Древен Китай са измислени и много различните видове игри и спортове като: играта на карти, домино, го, маджонг и футбола.

През 2003 година Китай става третата нация, изпратила самостоятелно човек в Космоса.

Китайският език (汉语/漢語, pinyin: Hànyǔ; 中文, пинин: Zhōngwén) може да бъде разглеждан като език или езиково семейство и представлява съвкупност от местните езици, говорени от китайската етническа група Хан. Той е един от езиците, формиращи Сино-тибетското езиково семейство. Различните варианти на китайския са роден език за около една шеста от населението на света, или повече от един милиард души. Въпросът дали разновидностите на китайския са "езици" или "диалекти" е спорен. Като езиково семейство китайският език включва близо 1,2 милиарда души; Само разновидността мандарин включва около 851 милиона местни говорещи, с което превъзхожда числено който и да било друг език в света.

Език
Говоримият китайски език се отличава с високо ниво на вътрешно разнообразие, въпреки че всички говорими разновидности са тонални и аналитични. Даоистки манастир в планината Вутаншан

Основните регионални групи са между шест и дванадесет (в зависимост от схемата на класификация), от които най-многочислена (до този момент) е групата мандарин (850 милиона), следвана от групата ву (90 милиона), мин (70 милиона) и кантонски (70 милиона). Разликата между повечето от тези групи е по-голяма, отколкото между отделни европейски езици, въпреки че някои, като диалектите сианг и югозападен мандарин, имат общи изрази и до някаква степен са взаимно разбираеми.
източник: www.wikipedia.org

Карта на Китай

Снимки от Китай