Република Албания (на албански: Shqipëria, изговаря се Шкипърия, което означава "Земята на орлите") е страна в Югоизточна Европа. Граничи с Черна гора на север, Косово на североизток, Република Македония на изток и Гърция на юг. Има излаз на Адриатическо море на запад, както и на Йонийско море на югозапад. Площта й е 29 176 км², от които 27 805 км² суша и 1 371 км² водна площ.
| Republika e Shqipërisë | |||||
|
|||||
 |
|||||
Държавният глава е президент, избиран от Кувенди Популор, или Народното събрание. По голямата част от 155-те члена на това събрание се избират от албанците на всеки пет години. Президентът се подпомага от министерски съвет, който се назначава от президента.
География
Релефът на Албания е предимно хълмист и планински, като най-високият връх Голям Кораб в планината Кораб е висок 2764 м. Около 70% от територията на страната е заета от планини и хълмове, много от тях труднопроходими. Равнинните местности са сравнително сухи, а почвите там — неплодородни. Земеделието се развива предимно по бреговете на реките. Дрин е най-дългата река в Албания, с дължина 160 километра. Шкумбини се намира в централната част на страната. Други големи реки са Вьоса и Девол
Страната е сравнително богата на полезни изкопаеми, но повечето от находищата са неразработени. Сред по-ценните ресурси са нефт, природен газ, въглища, желязна руда, боксити, хром, медна руда и никел. Има голямо наличие на солни находища.
Освен столицата Тирана, в която живеят около 520 000 души, главните градове са Дуръс, Елбасан, Шкодра, Вльора и Корча, а пример за по-малък град е Кавая.
Заради красотата си, бреговете на Албания често биват наричани "Албанска Ривиера"
Валбонския проход в северна АлбанияКлимат
Климатът в Албания е субтропичен средиземноморски, с влажна зима и сухо лято. Близо 95% от всички валежи падат през зимата, а в низините количеството им възлиза на 1000 — 1500 мм. В планините валежните количества са между 1800 и 2600 мм, макар да няма точни данни и тези количества да се базират на изчисления, а не на наблюдения. Средната влажност на въздуха е 60-65 % за цялата година.
Население
Според официалната албанска статистика, 95% от населението са албанци, известни и като арнаути, а най-голямото малцинство е от гърци (3%). Останалите официално признати малцинства са аромъни (власи) и македонци (признати само в Мала Преспа и село Връбник). В Албания живеят и българи, черногорци и цигани.
Българите в Албания
За принадлежността на славяноезичното население в посочените области (около Охридското езеро ) се води спор между България и Република Македония. Организации на славяноезичното малцинство с българска ориентация са Културното дружество „Иван Вазов“, както и „Просперитет Голо бърдо“. Организации на славяноезичното малцинство с македонистка ориентация са: Организация за защита правата на македонците в Албания "Дружество Преспа", Македонско-егейско дружество от село Връбник, дружество "Гора" от Кукъс, дружество "Мир" от Тирана, обединени в Общност на македонците в Албания. В областта Мала Преспа признатото като официално македонско малцинство има право на обучение на майчин македонски език в началното училище. В Албания албанският е официален език, но се говори и гръцки, български или македонски език, аромънски (влашки), и др. Съществува и малобройно славяноезично черногорско малцинство. Много етнически албанци живеят в съседно Косово, Република Македония, Черна гора и Гърция.
В днешно време българите в Албания са групирани главно в три района: Историческа Кутмичевица с център Мала Преспа (около Преспанското езеро, Корчанско и Костурско) - главно християни; Голо Бърдо/Дебърско (Пешкапийско - „Голо Бърдо“ и „Поле“) - главно мюсюлмани и в областта „Гора“ (на границата с Косово и Република Македония) - мюсюлмани.
Във вътрешността на Албания броят на българите е много по-голям, но липсва официална статистика за точния им брой (вътрешна миграция-Берат, Тирана, Драч, Елбасан, Шкодра,Корча и други градове).
Българите в Албания са над 150 000 души, според Сали Бериша, като 2/3 са мюсюлмани, а 1/3 - християни.
Тези данни са потвърдени на база оценки на различни учени и международни организации както и по данни на Екзархията, доклади на Българското консулство в Албания, книгата на Светлозар Елдъров "Българите в Албания" и други.
Сали Бериша през 2000 г. пръв от албанските политици призна, че българите в пределите на държавата са около 150 000 души.
Според вестник "Монитор" броят на българите от някои на градовете в Албания е следния: Елбасан (4-5 хиляди), Тирана (3-4 хиляди), Дуръс (2-3 хиляди), Пешкопия (около 1000 души).
Много от известните личности в Албания са от български произход и в днешно време много български деца учат в нашите висши и средни училища. Въпреки многото пропаганди (гръцка, сръбска, турска, албанска и влашка), както и заплахи, на които са били подложени българите там през вековете, те до голяма степен са запазили своите български корени и обичаи.
източник: www.wikipedia.org
Карта на Албания
Снимки от Албания
