Република Куба (на испански: Cuba или República de Cuba) е латиноамериканска островна държава на Карибите с излаз на Карибско море, Мексиканския залив и Атлантическия океан. Куба е най-голямата по площ карибска държава, заемайки големия едноименен остров и няколко по-малки архипелага и има най-голямо население сред островните държави в региона — над 11 000 000 души. Куба има богата култура, която представлява смес от местни островитянски традиции и влияние на испанските колониалисти, африканските роби и Съединените Щати. Столицата ѝ е град Хавана. Куба е една от петте комунистически страни в света, и поради това играе важна роля в регионален и световен мащаб (особено през Студената война), и е един от основните доставчици на хуманитарна помощ за страни от Третия свят.
| República de Cuba | |||||
|
|||||
| Девиз: 'Patria o Muerte (Родина или Смърт) |
|||||
Испанска колания
Христофор Колумб пристига на острова през 1492 г. Главното население на острова тогава са: авараки, таини и сибонеи.
Думата "Куба" е на език таино, означава "център".
През 1512 г. Диего Веласкес де Куеляр завоюва целия остров. Тогава започват да се изграждат първите селища. Първият испански град е Нуестра Асунсион де Баракоа, а след това се създават Сантиаго де Куба, Баямо, Пуерто Принсипе и Хавана.
Благодарение на цветущата търговия, през средата на XVIII век Хавана вече е най-развития град в региона.
Испано-английска война
През 1762 г. Англия завоюва Хавана. Само една година по-късно обаче френско-английски-испанският мирен договор връща Куба на Испания, като в замяна Испания се отказва в полза на Англия от Флорида.
Борби за независимост
В началото на XIX век започват движения за независимост. Някои искат реформи, други независимост, трети - присъединяване към САЩ.
Първото значително въстание започва през 1868 г. и е ръководено от Карлос Мануел де Сеспедес. Борбата пропада през 1878 г. поради вътрешни противоречия между въстаниците. Жертвите са над четвърт милион.
Тогава излиза на сцената Хосе Марти. Той постига през 1886 г. отмяната на робството. В резултат отмяната на робството (= отпадане на евтина работна ръка), много плантации фалират, започва уедряване на поземлената собственост. Американският едър капитал от тогава става господстващ в захарната и тютюневата индустрия на Куба.
През 1895 г. избухва втората война за независимост. В бой пада самият Хосе Марти. През 1898 г. САЩ се намесва във войната на страната на въстаниците.
През 1898 Куба, по силата на испано-американският парижки мирен договор от 1898 г., става владение на САЩ.
Независима Куба
През 1902 г. Куба става независима република. Приета е обаче така наречената Декларация Плат, съгласно която САЩ има право да се намесва във вътрешните работи на Куба "с цел запазване на нейните стабилност и суверенитет". Декларацията Плат е отменена чак през 1934 г., тогава Куба възвръща и de facto пълния си суверенитет.
През 1925 г. генерал Херардо Мачадо Моралес взима властта.
През 1933 г. Фулхенсио Батиста прави военен преврат. През 1940 г. печели изборите за президент като кандидат на широка коалиция с участието и на Кубинската комунистическа партия. Президентът Батиста се радва на огромна популярност, на изборите през 1944 г. е преизбран за президент.
След 1948 г. при президентите Рамон Грау и Карлос Прио Сокарас се увеличава корупцията и влиянието на американската мафия.
През 1952 г. Батиста извършва нов преврат. Този път обаче не желае връщане към конституционния ред, поради което в страната се оформя силна опозиция. Президентът Батиста става военен диктатор и започва жестоки гонения срещу всички опозиционери в страната, избива хиляди невинни кубинци и затваря всички университети в Куба, поради критиките и недоволството на студентите към него. Начело на една от опозиционните групировки е Фидел Кастро.
Природа
Република Куба се намира на дългия около 1260 км и тесен 191 км в (най-широката си част) едноименен остров, разположен в посока запад-изток. На север протокът Флорида отделя Куба от САЩ, а на изток Наветреният проток я разделя от остров Хаити. Най-близкият и южен съсед е остров Ямайка. Дългата брегова линия на остров Куба е разчленена от стотици естествени заливи, рифове и полуострови. На Република Куба принадлежат още сравнително големият остров Хувентуд (бивш Пинос) и около 1600 малки острови,повечето от тях незаселени.
Релефът на Куба е предимно равнинен. Планините и възвишенията заемат около 1/4 от площта ѝ. Сиера Маестра е основната планинска верига, минаваща през Карибите и пресичаща остров Куба в югоизточната част. Тук се извисява най-високият връх Туркино (1974 м). Ниските южни част на островната са част от варовиковата Карибска плоча, на която се намират още полуостров Юкатан Мексико,полуостров Флорида, САЩ и Бахамските острови. Най-дългите река в Куба е Кауто. Тя тече в посока от изток на запад, на 20 км северно от град Баямо, но е плавателна за малки лодки.
Климатът на страната е горещ и влажен тропичен-пасатен, като 80% от обилните валежи падат през лятото (май-октомври).
Расов състав
- Бели - 7 271 926 (65.06%)
- Мулати - 2 658 675 (24.86%)
- Негри - 1 126 894 (10.08%)
- Азиатци - 112 268 (1.02%)
Език
Най-използвания е официалният език испански. Най-разпространеният чужд език е английският. По-старото поколение сред кубинците от китайски произход (около 1 % от населението) знае и китайски. Част от кубинските евреи знаят идиш или ладино. Свещениците на религия сантерия използват езика йоруба, като богослужебен.
източник: www.wikipedia.org
Карта на Куба
Снимки от Куба
