Република Македония (на македонски книжовен език: Република Македонија)[1], често наричана само Македония, е държава в Югоизточна Европа. На изток граничи с България, на юг - с Гърция, на север - със Сърбия и Косово, а на запад - с Албания. Площта ѝ е 24 932 км², от които 24 458 км² суша и 474 км² водна площ.
| Република Македония | |||||
|
|||||
| Девиз: Свобода или смърт! | |||||
 |
|||||
Спор за името Македония
Македония като държава е част от по-широката европейска географска и историческа област Македония, чието име носи.
Името Македония е много старо. Според етимологията на думата тя произхожда от гръцкото съществително μάκος (mākos) и от прилагателното μακεδνός (makednós), означаващо висок[източник?].
Официалното име на държавата (Република Македония) във вътрешните документи и в международни спогодби е обект на международен спор. За подробности вижте Спор за името на Република Македония.
География
Република Македония заема голяма част от историческия регион Македония на Балканския полуостров. Тя е страна без излаз на море, но има много водни басейни на територията си. Главна река е Вардар с притоци Пчиня, Брегалница, Черна и други. Големи езера са Охридското и Преспанското. Климатът в Република Македония е преходносредиземноморски със средна температура за януари от 1 до 5 Сº, за юли от 22 до 25 Сº. Валежи - 400-600 mm. От растителността смесените гори заемат около 20 % от територията. Македония е предимно планинска държава. Най-високият връх е Голем Кораб в Кораб планина, висок 2 760 метра. Около 25% от общата площ е обработваема и подходяща за земеделие.
Македония има три национални парка — Пелистер, в Баба планина, планината Галичица и парка Маврово. Има и два природни резервата, Езерани и Ясен.
Опасни природни явления са земетресенията. Едно от последните силни земетресения е в района на Валандово, със степен 5,4 по скалата на Рихтер.
Съвременна история
Съвременните държавни граници на Република Македония се оформят в края на Втората световна война. Формално е присъединена към СФРЮ през 1946 година под названието Народна република Македония. Започва масивна кампания от страна на югославското правителство за изграждане на модерна македонска нация. В следствие на тази политика българи, отказващи да се обявяват за етнически македонци, биват репресирани. Българската православна църква бива прокудена от Македония[източник?]. Започва колективизация на селското стопанство и индустриализация на икономиката. Преминава се в режим на планово стопанство. В рамките на СФРЮ Социалистическа република Македония е на четвърто място по площ и население. Съвременната държава е създадена през 1991 година - провъзгласена след референдум за независима Република Македония. Македония е единствената югославска република, отделила се от федерацията по мирен път. На 15 януари 1992 година България първа признава независимостта ѝ - и то под конституционното име. Впоследствие това правят и други страни - Турция, Словения, САЩ и други.
През 2001, две години след войната в Косово, в Република Македония избухва въоръжен конфликт между албански сепаратисти (предвождани от Али Ахмети) и македонските въоръжени сили. След неколкомесечни сражения македонските сили надделяват и сепаратистите са разоръжени. Загиват около 200 души и от двете страни. Въпреки, че се ограничава в района на Тетовското поле, конфликтът сериозно дестабилизира страната. Албанските бунтовници извършват жестоки зверства както срещу македонски цивилни, така и срещу военни.
Към днешна дата (2009) правителството на Република Македония си поставя за цел приемането на страната в Европейския съюз и НАТО. Пред интеграцията обаче стоят много препятствия — най-вече влошените отношения с Гърция около спора за името на Република Македония. Поради несъгласието на гърците относно конституционно определеното название на страната, членството ѝ в НАТО не е финализирано.
Население
По данни от преброяването в страната от 2007 година, населението в Република Македония наброява 2 057 000 души.[4] Жителите на републиката са се самоопределили както следва: 
Етническа карта на Република Македония според преброяването през 2002 г.
- македонци- 1 297 981 (66,5%)
- българи - 20 993 (1,04%) Около 20 000 от македонците имат българско национално съзнание, тъй като са получили българско гражданство на базата на български етнически произход и са се декларирали за българи, както например бившият премиер на републиката Любчо Георгиевски и бившият вътрешен министър Доста Димовска.[5] Много други граждани на Република Македония, и без да притежават двойно гражданство, открито афишират българския си произход, като например писателите Младен Сърбиновски и Миле Неделковски. Техният брой е над 3500 души. Като цяло в България е застъпено схващането, че всички македонци са част от българската нация.
- албанци - 509 926 (22,9%)
- турци - 77 959 (4,0%)
- цигани - 53 879 (2,3%)
- сърби - 35 939 (2,0%)
- бошняци - 17 018 (0,84%)
- власи - 9 695 (0,4%)
68% от населението говори на славянски диалекти, които според българската лингвистика са диалекти на българския език, а според други лингвисти съставляват отделен македонски език. 25% от населението говори на албански, 3% - на турски, а 2% - на сръбски.
По-голямата част от населението - 70%, изповядва православието, а 29% - исляма.
Статистически данни от 1911 г.
Германска етническа карта на Македония от 1882 г.
В изданието на Енциклопедия Британика от 1911 г. са посочени следните статистически данни за населението на Македония : Българи: 1 150 000, от които, 1 000 000 православни и 150 000 мюсюлмани (Българи мохамедани) Турци: 500 000 (мюсюлмани) Гърци: 250 000, от които 240 000 православни и 14 000 мюсюлмани Албанци: 120 000, от които 10 000 православни и 110 000 мюсюлмани Власи: 90 000 православни и 3 000 мюсюлмани Евреи: 75 000 Цигани: 50 000, от които 35 000 православни и 15 000 мюсюлмани Общо 1 300 000 християни (почти изцяло православни), 800 000 мюсюлмани, 75 000 евреи, или общо 2 200 000 души население за цяла Македония.
Международен статут
Република Македония е кандидат-член на НАТО и на Европейския съюз, който замразява[6][7] приемането на нови членове за неопределено време от 1 януари 2007 г. Заради спора за името на Република Македония с Гърция, на 3 април 2008 г. страната не получава покана за членство, докато този въпрос не бъде уреден[8].
Бивш член на Югославия, днес Република Македония е в сериозна политическа и икономическа изолация заради липсата на чужди инвестиции. От 196 държави в света, с които страната има дипломатически отношения, на македонските граждани не изискват визи само в 17. След като от 1 януари 2007 г. и България въведе визи (безплатни) за македонците, те могат да пътуват в Европа свободно само в шест нейни страни - Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Албания, Турция и Хърватия.
Основополагащите принципи на добросъседските отношения, договорени между България и Република Македония, са фиксирани в Съвместна декларация от 22 февруари 1999, препотвърдена със съвместния меморандум подписан на 22 януари 2008 в София.
Език
Македонският език или Македонска езикова норма е южнославянски език или една от книжовните норми на българския език. Това е официалният език на Република Македония, като този статут не е официално признат от правителствата на Република България и Република Гърция. Кодифицираният вариант на македонския, така нареченият македонски литературен език, се разглежда от повечето български езиковеди като трета книжовна норма на българския език, успоредна на българския книжовен език и на банатския български език.
източник: www.wikipedia.org
Карта на Македония
Снимки от Македония
