Русия (на руски: Росси́я), също Руска федерация (на руски: Росси́йская Федера́ция; съгласно чл. 1 от Конституцията на страната, наименованията Руска федерация и Русия са равнозначни)[2] е най-голямата по територия държава в света.
Тя обхваща обширни територии в Източна Европа и Северна Азия. Русия граничи с 16 държави по суша — 12 в Европа и 4 в Азия, и се доближава до САЩ при Беринговия пролив. Общата дължина на държавните граници възлиза на 20 242 км. Северната и източната ѝ граница представляват Северния ледовит (19 240 км) и Тихия океан (12 280 км). Русия също така има излаз на Азовско море (672 км), Черно (430 км), Балтийско (135 км) и Финския залив (540 км), както и Каспийско море (920 км).
За година на основаване се счита 862, когато варяжкият принц Рюрик започва да властва над Новгород, и дава началото на Рюриковичите, които управляват Русия през следващите 700 години. На територията на днешната Руска федерация в Европа са съществували няколко големи държави, сред които са Волжка България и Киевска Рус, но образувалото се в началото на 15 век Велико Московско княжество завладява всички останали. В края на 17. и началото на 18 век руската държава започва завоевателни походи. Към края на 18 век Руската империя вече се простира на три континента — Европа, Азия и Северна Америка, включваща в себе си стотици различни народи, култури и вероизповедания. През 1917 избухва Октомврийската революция, в следствие на която самодържавието е свалено, а властта на императора — отнета. На власт идват болшевиките, водени от революционера Владимир Ленин. Малко след това се създава първата в света комунистическа държава — Съюз на Съветските Социалистически Републики (СССР), просъществувала до 1991 година. След разпада на СССР се появява съвременната държава, позната като Руска федерация.
| Руска федерация Российская Федерация |
|||||
|
|||||
.svg) |
|||||
Със своите 17 075 400 km2, Русия е най-голямата страна по територия в света, като покрива една осма от територията на Земята. Със своите 142 млн. души население, тя е деветата страна по население. Русия притежава най-големите световни запаси от минерали и енергийни ресурси[3], което я прави енергийна суперсила. Има най-големите запаси от гори и нейните езера съдържат приблизително една четвърт от световния запас на чиста, незаледена вода.
Русия е президентска република, където президентът има широки правомощия. В момента поста заема Дмитрий Медведев. Русия е на седмо място в света по Брутен Вътрешен Продукт за 2008 ($ 2,225 трлн.)[4]. Армията ѝ е петата най-голяма в света, а ядреният арсенал е най-големият. Русия се счита за една от двете световни суперсили, заедно със САЩ и е членка на Г-8.
Административно деление
Русия е държава с федеративно устройство. В състава и влизат 1066 града и 2070 населени места от градски тип (1994). Столица - Москва. В състава на Руската федерация влизат 86 равноправни юридически субекта:
- 21 републики:
- 7 края:
Приморски край, Хабаровски край, Красноярски край, Краснодарски край, Пермски край, Ставрополски край, Алтайски край
- 48 области:
Амурска област, Архангелска област, Астраханска област, Белгородска област, Брянска област, Владимирска област, Волгоградска област, Вологодска област, Воронежска област, Ивановска област, Иркутска област, Калининградска област, Кемеровска област, Калужска област, Камчатска област, Кировска област, Костромска област, Курганска област, Курска област, Ленинградска област, Липецка област, Магаданска област, Московска област, Мурманска област, Нижегородска област, Новгородска област, Новосибирска област, Оренбургска област, Омска област, Орловска област, Пензенска област, Псковска област, Ростовска област, Рязанска област, Самарска област, Саратовска област, Свердловска област, Сахалинска област, Смоленска област, Тамбовска област, Тверска област, Томска област, Тулска област, Тюменска област, Уляновска област, Челябинска област, Читинска област, Ярославска област
- 1 автономна област: Еврейска автономна област.
- 4 автономни окръга:
Ненецки автономен окръг, Ханти-Мансийски автономен окръг, Чукотски автономен окръг, Ямало-Ненецки автономен окръг.
Напоследък започна окрупняване на тези субекти на федерацията чрез сливане.
- градове с федерално значение: Москва, Санкт Петербург.
На 13 май 2000 г. с указ № 849 на президента на Руската федерация са създадени 7 федерални окръга, които обединяват юридическите субекти от състава на федерацията.
Природа
Територията на Русия е заета от разнообразни природни зони — от пустинните брегове на Каспийско море до полярните ледове на Новая земля и Новосибирските острови. Широко застъпени са степите, тайгата и тундрата. В европейската част растителността е предимно широколистна.
Релефът е разнообразен. Около 70% от територията са заети от равнини – най-вече Източноевропейската равнина, в пределите на която са Валдайски, Средноруски, Приволжки и др. ниски възвишения, както и Окско-Донска, Прикаспийска и др. низини.
Източна граница на Източноевропейската равнина е планинската система Урал с най-висока точка вр. Народная (1895 м). На изток от Урал са Западносибирската равина, Средносибирското плато и Якутската равнина.
Планински области заемат източните и южните части на страната - северните части на Голям Кавказ, където се намира и най-високата точка в Русия - връх Елбрус - 5642 м, Южносибирските планини, включващи Алтай (с най-висок връх - Белуха- 4506 м), Западен и Източен Саян.
По дължина на Тихоокеанското крайбрежие са планините на Камчатка (вулканът Ключевская Сопка - 4750 м) и Курилските острови с активно действащи вулкани. В крайната североизточна част има и фиорди.
Климатът е континентален, в северните райони - рязко континентален, а в Далечния изток - умерен, мусонен. В по-южните райони е топъл.
Средните температури през януари са между 0 до -5°С в европейската част, до -40 С и -50° С в Якутия. През юли температурите са от 5 С в Северен Сибир до 24-25°С в Прикаспийската низина. В Чукотка са били измервани и температури от порядъка на -60 — -70 градуса през зимата.
Валежи - до 2000 мм в Алтай и Северен Кавказ, до 1000 мм в Далечния изток, 700 мм в европейските равини.
Население
Населението на Руската Федерация възлиза на около 140 700 000 жители. Гъстотата на населението е 9 души/км², като по този показател е една от най-слабо населените страни в света. Населението е предимно градско. Повечето от близо 150-те милиона руснаци произхождат от групата на т. нар. източни славяни, чиято прародина е вероятно днешна Украйна.
Наука и технологии
Русия има традиции в областта на науката, най-вече физиката, математиката, биологията, медицината и химията, датиращи още от имперската епоха. Руската академия на науките е основана през 1724 с помощта на Готфрид Лайбниц, под ръководството на Петър Велики. Един от най-ранните и известни академици на РАН е Витус Беринг, първият европеец, стъпил в Камчатка, Алеутските острови и Аляска. Михаил Ломоносов е един от пионерите в химията в Руската империя. Първата употреба на етер като упойка е осъществена от Николай Пирогов. Сергей Прокудин-Горски разработва цветната фотография по време на управлението на последния руски император, Николай II.
По времето на СССР за науката биват отделяни много средства, но някои от най-големите руски учени — като Георги Гамов, бягат от страната в следствие на репресиите на Сталин. Сред най-известните руски изобретатели от съветската епоха са Михаил Герасимов (създателят на основните методи за възстановяване на човешки облик чрез изучаване на скелетни останки), Дмитрий Максутов (Телескоп на Максутов, през 1941), Дмитрий Гарбузов (първия лазерен диод с продължителна вълна — устройство, считано за първата разработена нанотехнология) и Николай Басов (изобретява лазера едновременно с Чарлз Хард Таунс, и двамата получават Нобелова награда). Един от най-големите и най-стари институти за ядрени изследвания се намира в Дубна. Големи съоръжения за геофизични и атмосферни изследвания са йоносферните нагреватели в комплекса Сура, край Мончегорск и Горки. Оптико-електронният комплекс Окно, въведен в експлоатация през 2004, осигурява денонощно наблюдение на Космоса.
Спътникът Коронас-Фотон часове преди да бъде изтстрелян, януари 2009.Към края на Втората световна война ракетните технологии се очертават като едни от най-важните средства за военно и научно надмощие. СССР им отделя голямо внимание, благодарение на което е създадена и първата в света зенитно-ракетна система (С-25, 1954). В следствие на усиленото разработване на различни видове балистични ракети, в Съветския съюз стартира първата в света космическа програма. В края на 50-те под ръководството на Сергей Корольов са отбелязани няколко важни постижения — първата междуконтинентална балистична ракета (Р-7), изстрелването на Спутник (1957), изпращането на живо същество в Космоса (кучето Лайка, 1957), както и първият човешки предмет, приземил се на друго небесно тяло (Луна 2, 1959). Кулминацията на съветските усилия за покоряване на космическото пространство е полетът на Юрий Гагарин през 1961 — първият човек, успял да напусне Земята и да се завърне обратно. След като САЩ осъществяват първото кацане на човек на Луната през 1969, СССР започва програма за изпращане на робот там. Луноход 1 се приземява и изпълнява мисията си успешно на Луната през 1970, превръщайки се в първия робот, достигнал друг свят.
източник: http://wikipedia.org/
Карта на Русия
Снимки от Русия
