Обща информация за Швейцария

Швейцария (официално наименование Конфедерация Швейцария) е малка вътрешноконтинентална конфедерация в Централна Европа. Тя граничи с Германия на север, Франция на запад, Италия на юг, Австрия и Лихтенщайн на изток. Швейцария от много отдавна държи на своя неутралитет, като не е участвала в международни конфликти от 1815 г. На територията ѝ са разположени седалищата на редица международни организации, включително Червения кръст и Световната търговска организация. Столицата на страната е Берн, а други големи градове с икономическо и културно значение са Цюрих, Женева и Базел.

Латинското наименование на страната е Confoederatio Helvetica. От това име идва съкращението на швейцарската валута, както и кодът на страната по ISO (също и означението на швейцарския интернет-домейн) - CH. Върху пощенските марки също се използва латинското название Helvetia. Площта й е 41 749 км², от които 39 996 км² суша и 1 753 км² водна площ.

Schweizerische Eidgenossenschaft Confédération Suisse Confederazione Svizzera Confederaziun Svizra

(знаме) (герб)

География
Швейцария е страна без излаз на море. Нейната територия включва три природни региона:

• Планините Юра на север,
• Швейцарското плато в центъра,
• Планините Алпи на юг, които заемат 61 % от цялата територия на Швейцария.

Платото се намира в низина, но по-голямата му част е разположена на повече от 500 м над морското равнище. Състоящите се от гористи хребети (до 1600 м) младонагънати планини Юра продължават и във Франция и Германия. Най-високият връх на Алпите в Швейцария е върхът Дюфор (4634 м). Най-големите реки там са Рона и Рейн. Страната е богата на езера.

Около 30 % от територията на Швейцария е покрита с гори. Дървесината е важна суровина и източник на топлина.

История
Швейцария е федерация на относително автономни кантони, някои от които имат история на конфедерации повече от 700 години, слагащи ги вероятно сред световно най-старите оцелели републики.

Съгласно популярната легенда, през 1291 г. представители на три кантона - Ури, Швиц и Нидвалден, подписали Федералната Харта. Хартата обединила включените страни в борба срещу чуждото господство на Хабсбургите, които били на немския трон на Свещената Римска Империя. В битката при Моргартен на 15 ноември 1315 г. швейцарската армия победила хабсбургската и така осигурила полуавтономия на швейцарската Конфедерация. Автентичността на Федералната Харта е оспорвана от много историци. За пръв път за митичното събитие се споменава през 1470 г. в Бялата книга от Зарнен (без обаче то да бъде датирано). През 16-и век историкът Егидиус Чуди за пръв път датира събитието, което според него се е случило на 8 ноември 1307 г. През 1891 г. митът отново претърпява промяна - поради желанието на жителите на кантон Берн да празнуват кръгла годишнина, за година на създаване на швейцарската конфедерация е определена 1291 г., а за ден е избран 1 август, който и до днес е национален празник.

През 1353 г. към първите три кантона се присъединили кантоните Гларус и Цуг и градовете Цюрих, Люцерн и Берн, формиращи "Старата Федерация" от 8 кантона, оцеляла през по-голямата част на 15-и век (въпреки че Цюрих е изключен от конфедерацията през 1440 г. поради териториален конфликт) и довела до нарастване на силата и богатството на федерацията - и в частност по времето на Шарл Смелия от Бургундия през 1470 г., и до успеха на швейцарските наемници. Традиционното изброяване на кантоните е в следствие от реда на тяхното присъединяване, като 8-те формиращи "Старата Федерация" са споменавани първи.

Население
Населението на Швейцария е около 7 489 370 души (юли 2005), а средната му гъстота - около 176 д./km^2. Около 30% от населението е родено извън Швейцария, а почти една трета - в Италия. От началото на XX в. населението на Швейцария се е удвоило - от 3,3 милиона през 1900 г. до 7,59 милиона през 2007 г. Нарастването на населението достига своя пик през периода 1950-1970 г. След 1981 г. този процес става по-бавен и населението расте главно поради големия брой чужденци, които се заселват в страната. През 2005 г. очакванията за продължителността на живота на жените са за 82,8 години, а за мъжете - 77,2 години. Детската смъртност през 2005 г. е 0,44 %.

В страната има 4 официални езика – немски, говорен от 64% от населението в северните и централните части, френски, говорен от 19% от жителите на запад, италиански, говорен от 8% от населението на юг и реторомански, говорен от малък брой хора (<1% от жителите) в югоизточния кантон Граубюнден.

Най-разпространената религия в Швейцария е католицизмът, чиито последователи са 47,6% от населението, 44,3% са протестантите. Има и имигранти, изповядващи исляма (около 4%), също и православни (2%). Останалата част от населението принадлежи на различни малцинствени религиозни групи или не принадлежат към никоя религия.

Финансова сфера и богатство
Швейцария е най-богатата страна в света и един от най-важните банкови и финансови центрове в света (Цюрих е третият световен валутен пазар - след Ню Йорк и Лондон). В страната функционират около 4 000 финансови институти, включително много филиали на чуждестранни банки. Швейцарските банки държат 35-40 % от световното управление на собствеността и имуществото на частните и юридическите лица. Те имат добра репутация сред клиентите си благодарение на стабилната вътрешнополитическа обстановка, твърдата швейцарска валута и стриктното спазване на банковата тайна. Като едър износител на капитали Швейцария заема четвърто място в света след САЩ, Япония и Германия. Преките инвестиции в чужбина са 29 % от швейцарския БВП (при среден показател в света около 8%).Швейцарската валута има златно покритие в размер на 130/100.
източник: http://wikipedia.org/

Карта на Швейцария

Снимки от Швейцария