Обща информация за Черна гора

Черна гора (на сръбски: Црна Гора или Crna Gora) е държава на Балканския полуостров. Граничи с Хърватия и Босна и Херцеговина на запад, Сърбия на североизток, Косово на изток и Албания на юг. Има излаз на Адриатическо море. Държавна и административна столица е Подгорица (130 хил. ж.), а историческата столица на страната е Цетине. Площта й е 13 812 км², от които 13 605 км² суша и 207 км² водна площ.

Последния държавен глава, преди включването на Черна гора в състава на Югославия, е крал Никола I, който е прадядо на Симеон Сакскобурготски.

Црна Гора Crna Gora

(знаме) (герб)

История
Земите на днешната Черна гора са населявани от илирите. По-късно стават част от Римската империя, а след това от Византия (395). По време на Великото преселение на народите тук се заселват славяни от сърбо-хърватската група, които претопяват местното население. Създава се княжество Дукля.

През по-голямата част от историята си Черна гора била независимо княжество управлявано от няколко династии. До 14 век е назовавано като Зета, но след това е известно със сегашното си име.

През 1499 година княжеството е покорено от турците. Тяхната власт в черногорските земи не е здрава, тъй като трудния планински терен, и отдалечеността от Истанбул, не позволяват упражняването на контрол.

Черногорски офицери (1903)

На Берлинския конгрес страната се сдобива и с международно признание на своята независимост в следствие от т.нар. Източна криза (1875 - 1878 г.).

На 28 август 1910, черногорският княз Никола I Петрович Негош се прогласява за крал. Черна гора участва в Балканската и Междусъюзническата война на страната на Балканския съюз и на Сърбия. През Първата световна война е на страната на Антантата, но е завладяна от австрийците. В периода 1918-1941 Черна гора е съставна част от Кралство на сърби, хървати и словенци. През 1941 година е окупирана от италианците, а след излизането им от войната - от Германия. Черна гора е отново в състава на Югославия от 1945 година. Между 1945 и 2003 г. Черна гора е република на Социалистическа федеративна република Югославия и Съюзна република Югославия, съответно, а от 2003 до 2006 г., съставен дял от Сърбия и Черна гора.

Петър Петрович със семейството си (1900)

На 21 май 2006 г. в Черна гора провежда референдум за независимост, в който 55% от участвалите гласоподаватели гласуват за независимост на републиката. На 3 юни 2006 г. черногорският парламент обявява официално независимостта на страната. На 28 юни 2006 г. Черна гора става 192-рия член на ООН. ^[1]

На 10 септември 2006 се провеждат първите парламентарни и местни избори след независимостта на Черна гора. Блокът на управляващите партии в Черна гора получава 41 места в новия 81-членен парламент. Така коалицията за европейска Черна гора, съставена от Демократическата партия на социалистите /ДПС/ на премиера Мило Джуканович и Социалдемократическата партия /СДП/ на председателя на парламента Ранко Кривокапич, си осигурява абсолютно мнозинство в новия законодателен орган на страната.

Природа
Черна гора е малка страна разположена в западната част на Балканския полуостров, която има уникална природа. На територията на страната има 40 езера, 293 км морска ивица, от която 52 км са пясъчни плажове. В Черна гора се намира и най-южният фиорд в света - това е заливът Бока которска. Цялата територия на страната е изпълнена с високи планини (над 1700 м.), дефилета и проломи, реки и езера и красивото адриатическо крайбрежие. В северозападната част на република Черна Гора се простират Динарските планини, където е ѝ най-високата част на Черна Гора - връх Дурмитор (2522 метра надморска височина). По топлото крайбрежие на страната се отглеждат цитрусови култури, сливи, череши и др.

Население
След преброяване на населението в Черна гора през 2003 година, в страната живеят общо 620 145 души. Според националната си принадлежност населението има следния състав:

• черногорци: 267 669 (43.16%)
• сърби: 198 414 (31.99%)
• бошняци: 48 184 (7.77%)
• албанци: 31 163 (5.03%)
• мюсюлмани по националност: 24 625 (3.97%)
• хървати: 6 811 (1.1%)
• цигани: 2 826 (0.46%)

Поради историческите корени и общи културни традиции самоопределянето като черногорци или сърби през различните преброявания варира в широки граници. Това се влияе главно от моментната политическа ситуация в страната. В зависимост от това се наблюдава ту увеличаване броя на сърбите в страната, ту налаляването му. Често самите черногорци разглеждат себе си като етнографска група или като клон от сръбската нация. И в двете групи (сърби и черногорци) има ѝ хора, които причисляват себе си само към една от двете групи.

Близо над 270 000 граждани на Република Сърбия има черногорско гражданство. Приблизително около 69 000 от тях са черногорци, останалата част се самоопределят като сърби. Трябва да се отбележи, че етнонима "черногорец" има различно значение в самата Сърбия. Онези хора, които се декларират като сърби в Черна гора, изтъкват своите връзки със сръбското културно пространство, но вероятно същите тези хора в Сърбия се самоопределят като черногорци, като по този начин подчертават и придават особено значение на черногорския си произход.

Религия
Над 74% от черногорците са православни християни, последователи на Сръбската православна църква, въпреки че има последователи и на самообявилата се за автокефална Черногорска православна църква. В Черна гора има 110 000 мюсюлмани, които съставляват 17.74% населението на страната. Тези мюсюлмани се разпределят в три етнически групи: албанци, бошняци, говорещи на босненски и мюсюлмани по националност, които предпочитат сръбския език. Албанците са отделна група, говорят на албански (5.26%) и населяват югоизточната част на страната, главно община Улцин, в която те представляват мнозонство от населението. Бошняците и самоопределилите се като мюсюлмани по националност, живеят главно в Северна Черна гора в областта Санджак. В Черна гора живеят и малка група хървати и католици, които живеят по крайбрежието, най-вече по Бока Которска.

Език
Официалният език в Черна гора е сръбският език от йекавския диалект. Така е записано ѝ в конституцията на страната. След обявяването на независимостта на Черна гора, а и след разпадането на Титова Югославия, в страната все по-често се чуват призиви за отделянето на черногорския йекав диалект в отделен език. Това не ѐ прецедент за страните от Бивша Югославия — така се роди бошняшкият език в Босна и Херцеговина, македонският език в Република Македония. Подобни примери за езикова глотомия по политически съображения срещаме и в Република Молдова, където по поръка на Сталин румънският език се наричаше „молдовски“. Въобще проблемът за "черногорския език" можем да го обвържем генерално със идентификацията на самите черногорци. В различните периоди на Черна гора се наблюдават или пълно сродяване със Сърбия, или отричането на това единство. Доказателство за това е преброяването в Черна гора от 1991 и 2003 година. При сравняването им си личи това колебание в самоидентичността на черногорците. През 1991 година, когато съюзът със Сърбия изглеждаше непоклатим, процентът на самообявили се като сърби е много малък. 12 години по-късно в друга политическа обстановка процента на самообявилите се като сърби е значителен. Днес в черногорското общество има полемики относно самоидентичността му. Споровете сред различните обществените слоеве и групи могат да бъдат илюстрирани със следния факт. На половината от официалните уебстраници на правителствените институции, като официален език е обявен сръбски, а на другата половина от сайтовете - като официален език е посочен „черногорски“.

Изпозлваната кодифицирана форма на езика в Черна гора има общ произход със сръбския, като между тях има ѝ несъществени разлики ..., и сега съществува много силна тенденция ѝ конституционно да бъде определен като отделен "черногорския език". Наред с близостта, съществуват и редица характеристики, които отличават черногорците от сърбите – историческото минало, антропологически и етнически специфики, самостоятелна структура на обществените механизми и на народния живот, и пр. Така днес съществуват две линии в разбирането на черногорската самобитност: онази, която означава черногорска идентичност, и другата – черногорското сръбство (или сръбското черногорство).
източник: http://wikipedia.org/

Карта на Черна гора

Снимки от Черна гора