Испания (на испански España), или Кралство Испания (Reino de España) е държава, разположена в Югозападна Европа. Намира се на Иберийския полуостров (Пиренейския полуостров), където са и Португалия, Гибралтар и Андора. На североизток, по хребета на планините Пиренеи, е границата с Франция и малкото княжество Андора. Към Испания се числят Балеарските острови в Средиземно море, Канарските острови в Атлантическия океан, градовете Сеута и Мелиля в Северна Африка, както и много необитавани островчета от средиземноморската страна на Гибралтарския проток, например Чафаринските острови, „скалите“ (испански: „peñones“) на Велес и Алхусемас, както и малкият остров Алборан.
Според испанската конституция от 1978 г. Испания е парламентарна конституционна монархия. Силният следвоенен икономически растеж и развитието на търговията след като става член на Европейския съюз през 1986 г. прави икономиката на страната 10-та в света през 2002. Средната продължителност на живота, общественият транспорт, здравеопазването, инфраструктурата и грижите за здравето са на много високо равнище. Испания е високоразвита индустриално-аграрна страна, с по-високи темпове на растеж от повечето европейски държави. БВП на човек на населението е над средното за ЕС и през 2007 задмина този на Италия.
| Кралство Испания Reino de España |
|||||
|
|||||
Испания като световна сила
Обединението на Кастилия и Арагон и последвалото присъединяване на Навара през 1512 поставят основите на съвременна Испания и Испанската империя. През 16 и 17 век Испания е най-мощната страна в Европа и света. Страната достига върха на своята сила при кралете Карлос I (1516-1556) и Фелипе II (1556-1598). През 1571 флотите на Испания и Венеция унищожават османския флот в битката при Лепанто, а през 1586 при Азорските острови е разбита обединената флота на Франция, Англия и Португалия. В няколко последователни войни през 16 век Франция е разгромена, а през 1580 е завладяна и Португалия. През 1588 Испанската Армада отплава към Англия, но е силно повредена от буря, а след няколко малки сражения с англичаните, в които не губи нито един кораб, се оттегля на север, където много кораби потъват при друга буря. Англичаните предприемат няколко атаки към испанските владения, които са разбити. Войната с Англия продължава до 1605 и приключва с изгоден за Испания договор.
В началото на 16 век испанските конкистадори завладяват огромни територии в Америка. През 1521 Ернандо Кортес унищожава империята на ацтеките, а през 1538 друг испанец, Франсиско Писаро завладява империята на инките. През 1519-1522, експедицията водена от Фернандо Магелан прави първото околосветско пътешествие, с което кръглата форма на Земята е окончателно доказана. Испанските колонии се простират в Централна и Южна Америка, Мексико, южните и западните части от САЩ, Филипините, Гуам, а от 1580 и португалските колонии в Бразилия, африканското крайбрежие, части от Индия, Макао и други. Испания става известна като империята, където слънцето никога не залязва. Освен ценни метали, скъпоценности и нови култури, испанските изследователи донасят в Европа знания, които променят представите за света.[11]
По това време испанската култура е в период на разцвет, познат като Златния век (Siglo de oro). В Испания творят световноизвестни художници, писсатели, архитекти; появява се интелектуално течение, познато като Школата от Саламанка.
Към средата на 16 век започва да се чувства криза, която постепенно обхваща цялата империя. Испанските Хабсбурги замесват страната в многобройни религиозни и политически конфликти, които постепенно изтощават ресусрсите на Испания. През Тридесетгодишната война (1618-1648), Испания застава на страната на Католическата лига и въпреки че успява да затвърди и разшири католицизма в Германия, страната претърпята първото си голямо поражение от векове - през 1643 испанската армия е победена от французите в битката при Рокроа. През 1640 избухват въстания в Португалия и Каталония, като първата успява да се откъсне от властта на испанския крал. Войната с Франция продължава до 1656 и приключва с Пиренейския мир. До края на века, страната е често във война с французи, англичани, холандци, португалци и османци и въпреки няколко малки териториални загуби, успява да съхрани империята си почти непокътната.
През 1700 умира последният испански Хабсбург, Карлос II и спорът са испанския трон прераства във Войната за испанското наследство (1701-1714). Войната струва на страната всичките ѝ европейски владения и е сериозен удар върху позициите на Испания като европейска сила. По време на войната, на трона стъпва нова династия, Бурбоните. През 18 век, страната постепенно се възстановява и империята просперира. Новата Бурбонска монархия модернизира администрацията и икономиката по френски модел. Започват да проникват идеи от Просвещението, а към края на века търговията отбелязва силен подем. Страната се възстанонява и във военно отношение - още при Фелипе V (1700-1741), Испания си възвръща Сицилия и Южна Италия, а по-късно сериозно допринася за победата над Англия в Американската война за независимост, което подобрява международното ѝ положение.
География
С площ от 504,782 км2, Испания е 51-вата по големина държава в света и втора в Европейския съюз след Франция.
Долината Ордеса в Пиренеите.
Типичен пейзаж от централна Испания, регион Кастилия и Леон.
Разположена върху по-голямата част от Пиренейския полуостров, на запад Испания граничи с Португалия, на юг с Мароко чрез градовете Сеута и Мелиля. На севроизток граничи по Пиренеите с Франция и малкото княжество Андора. Освен това, Испания включва Балеарските острови в Средиземно море и Канарските острови в Атлантическия океан, както и множество ненаселени островчета в Средиземно море, включително Чафаринските острови, остров Перехил, „скалите“ (peñones) Велес и Алхусемас срещу Мароканското крайбрежие; малкият остров Алборан и Питиуските острови. На севроизток, в Пиренеите, е разположен малкият анклав Ливия, обграден от френска територия.
Вътрешността на Испания се доминира от голямото плато Месета, което заема близо 60% от цялата територия на страната. От север на Месетата се издигат Кантабрийските планини, на изток са разположени Пиренеите, Иберийските планини, Каталонските планини, на юг - Андалуските планини и Сиера Невада с най-високия връх в континентална Испания, Муласен - 3478 m. Месетата е разделена на две почти равни части от средновисоките планини Кордилера Сентрал, които се простират от запад при португалската граница до Иберийските планини на изток.
Петте най-дълги реки в Испания са Тахо, Дуеро, Гуадиана, Гуадалкивир и Ебро, като всички те без Ебро текат от изток на запад и се вливат в Атлантическия океан. Останалите реки са по-къси и със сезонно пълноводие. По-значителни сред тях са Сегура и Хукар. В испанските Пиренеи има близо 1,000 ледникови езера, а по средиземноморското крайбрежие има голям брой лагуни и лимани, като най-обширната от тях е Мар Менор (Mar Menor, Малко море) близо до град Картахена. Из цялата страна са създадени хиляди язовири като част от широкомащабна правителствена програма.
Животинския и растителния свят са най-разнообразните в Европа. Флората на Испания включва повече от 8,000 вида висши растения, много от които са ендемити. Близо до град Елче се намира единствена в Европа естествена палмова гора. Фауната включва средноевропейски видове, като мечка, вълк, лисица, благороден елен, както и множество южни или ендемични видове, като испански рис, генета, мангуста, десман и други. Там се срещат почти всички европейски грабливи птици.
Климатът в северна Испания е умерен морски,с влияние на Атлантическия океан.Характерно за този климат е влажното време през цялата година.В централна Испания климатът е субтропичен,а в южните части е субтропичен средиземноморски,отличаващ се с влажната мека зима и сухото и горещо лято.По високите части на Пиренеите и другите планини климатът е планински.
Население
През 2007 населението на Испания официално достигна 45 200 000 души.[17][18] Гъстотата на населението от 90 човека на км2 е по-ниска от тази на повечето европейски държави, а разположението му е неравномерно. С изключение на Мадрид, долината на река на Гуадалкивир и някои градски ядра, най-гъстонаселените райони са крайбрежието и прилежащите низини.
Населението на Испания се удвоява през 20 век, благодарение на забележителния бум на раждаемостта през 60-те и 70-те години. Растежът на населението е неравномерен поради голямата вътрешна миграция от селските към индустриалните райони. През 20 век населението на единадесет от петдесетте провинции е намаляло. Раждаемостта спада през 70-те години, но населението продължава да се увеличава след завръщането на много испанци, емигрирали от страната по време на режима на Франко, а в последно време и от много чужди емигранти, най-вече от Латинска Америка (38.75%), Източна Европа (16.33%), Северна Африка (14.99%) и Африка на юг от Сахара (4.08%).[19] Около 20.77% от емигрантите идват от други страни от Европейския съюз и живеят главно по средиземноморското крайбрежие и Балеарските острови.
Най-големите градски зони в Испания са:
| Място | Град и автономен регион | Население | Снимка |
|---|---|---|---|
1.  |
Мадрид, Мадрид | 5 943 041 |  |
2.  |
Барселона, Каталуния | 5 327 872 |  |
3. .svg){kind=small} |
Валенсия, Валенсия | 1 623 724 |  |
4.  |
Севиля, Андалусия | 1 317 098 |  |
| 5. |
Малага, Андалусия | 1 074 074 |  |
6.  |
Билбао, Баския | 946 829 |  |
Преобладаващата религия е християнството - 97,6% от населението (от тях католици - 97,4 %, протестанти - 2,6 %). Според Глава 2 от Конституцията, Испания няма официална религия, но все пак католицизмът остава традиционната религия. Според проучване на Испанския център за социологически проучвания, 54% от вярващите ходят рядко на църква или изобщо не ходят, 15% ходят на църква няколко пъти годишно, 10% няколко пъти месечно и 19% ходят на църква всяка неделя или няколко пъти седмично. Около 22% от населението на страната посещава църковни служби поне веднъж месечно.
Испанската конституция от 1976 признава съществуването на региони като част от Испанската нация. Основните етнически групи са кастилци, каталонци, галисийци и баски (2,4%). Освен кастилския испански, който е официалният език в страната, в някои части на Испания се говорят още каталонски, галисийски и баски, като те са официални наред с кастилския в съответните автономни региони.
източник: www.wikipedia.org
Карта на Испания
Снимки от Испания
