Град Хисаря се намира в централната част на страната, под южните склонове на Средна гора, на 360 м н.в. Релефът е оформен от плавния преход от склоновете на Средна гора към Горнотракийската низина. Климатът е преходно-континентален с топла и мека зима.
Благоприятният климат и минералните води привличат хората по тези места от най-дълбока древност.Днешният курортен град с повече от 20 минерални извора и с мекия си приятен климат има древно минало. По време на римското владичество градът (наричан Аугуста или Севастополис) е благоустроен курортен център с императорски дворци, просторни каменни улици, мраморни бани, канализация и множество статуи на богове от римския пантеон. Тук се стичали болни от целия Балкански полуостров, Мала Азия и Егейските острови. Беломраморният град се виждал отдалеч като сънно видение сред буйна зеленина, прочут бил със своите минерални извори из цялата Римска империя. След опожаряването му от готите през III век, той бива възстановен в началото на IV век, но вече с дебели и високи крепостни стени. През V и VI век градът преживява своя разцвет, бидейки вече в пределите на византийската империя. След VI век градът започва постепенно да запада. През по-голямата част от времето между IX и XIV в. той е в пределите на българската държава и носи името Топлица. При завладяването от османлиите, градът оказал ожесточена съпротива, което му коствало пълното разрушаване и избиване на населението. Чак през XVII век турците оценили природните дадености на бившия курорт и го заселили наново, давайки му сегашното име - Хисар (крепост), заради множеството крепостни останки. Докато в Хисар населението било предимно турско, то в околните села Веригово и Момина баня (сега квартали на града) живеели будни българи, които взели дейно участие в народните борби. През 1868 г. В. Левски създал във Веригово революционен комитет, от който 15 души участвали във Великото Народно събрание на Оборище. Селото въстанало през Април 1876 г. заедно с околни български села, но пострадало сериозно при разгрома - разграбено, опожарено, много избити, други заточени на остров Кипър, трети прогонени.
Както вече споменахме климатът е преходно-континентален с топла и мека зима. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината. Пролетта е ранна и сравнително топла, лятото се характеризира с високи температури /юли и август/, ниска влажност и слаби ветрове. Есента е слънчева, топла и продължителна. Средната годишна температура на въздуха е 11,5 градуса.
Характерно за град Хисаря е термалното находище от 22 извора, разположени в малък район, с различна физико-химична характеристика и температура, с доказани лечебни качества. Първото организирано балнеолечение в България е започнало в Хисаря. През 1882 год. правителството на Източна Румелия издава “Правилник за експлоатация на хисарските бани”, а чешкият химик Состержонек извършва в лабораторията на Санитарния съвет в Пловдив химически анализ на водата от пет хисарски извора. Това е първият химически анализ на минерална вода в България.
Най-голямото доказателство за лечебната сила на хисарската минералната вода е Музея на бъбречните камъни в Специализираната болница за рехабилитация. Невероятната сбирка датира от 1981 година и съдържа над 12 000 броя бъбречни камъни, изхвърлени по време и след балнеолечение в Хисар! Една част от конкрементите са след оперативна намеса и са дарени от проф. Пачеджиев. В момента е експонирана само малка част от нея. Сред експонатите може да се види и най-големият бъбречен камък в България, тежащ 560 грама!
Най-голямото доказателство за лечебната сила на хисарската минералната вода е Музея на бъбречните камъни в Разходката по минералните извори в Хисаря обиктовено приключва с една от емблемите на града - Колонадата. Тя е построена през 1960 година и е точно копие на римска колонада. Захранва се с минерална вода от извор Момина сълза. Върху свода са изобразени осемте антични божества на здравето - Язо, Панацея, Телесфор, Асклепий, Хигия, Епионе, Мохайос и Подалериос. Върху свода на колонадата са нарисувани символично основните кристали на минералната вода.
Природата е подарила на Хисар най-голямото богатство – вълшебните извори на здравето и красотата!
Карта на Хисаря
Снимки от Хисаря
