Чепеларе е град и известен зимен курорт в южна България. Намира се в област Смолян, на 10 km северно от курортния комплекс Пампорово и на около 75 km южно от Пловдив. Градът е административен център на община Чепеларе.
Първите заселници в района и потомците им се препитават изключително от продуктите на основното си занятие – скотовъдството, като си помагат и с добитото от примитивното земеделие, което развиват. Новите заселници си дават сметка, че земите около селището скоро ще се окажат недостатъчни за изхранването на всички. По-практичните и по-инициативните се ориентират към различни занаяти – шивачество, зидарство, дърводелство. През зимните месеци голяма част от мъжете се отправят на гурбет към Беломорска Тракия. Гурбетчийството, освен че осигурява препитание за много от чепеларските родове, дава възможност за контакти с непознати дотогава земи, нрави и бит, разширени познания за света, нови културни ценности. Не случайно много напредничави идеи намират почва за развитие в Чепеларе през следващите години.
Тежък удар върху вече изградената структура на местната икономика нанасят Руско-турската война 1877-1878 г. и най-вече последствията от решнията на Берлинския конгрес. Още по време на военните действия селото е опожарено и плячкосано от отстъпващите през котловината турски части. След подялбата на България Чепеларе остава във васалната Източна Румелия.
Дори Съединението не стабилизира икономическия живот в района, защото митническите прегради възпрепятстват чепеларци да упражняват предишните си професии. Особено тежко е засегнато овцевъдството. Овчарите не могат да използват тучната беломорска паша, защото при всяко преминаване на границата трябва да плащат мито за добитъка.
Изходът е гората. Населението в котловината е принудено да започне изсичането на обширни площи от вековните гори и да ги засява със зърнени култури. Това довежда до неблагоприятни последици за релефа. Опожаряването на сечищата променя състава на богатата хумусна почва. От друга страна, оголените стръмни терени стават жертва на силни ерозионни процеси под въздействието на поройните дъждове.
Бедността и трудностите продължават докъм 1911 година, когато е прокаран коларският път Асеновград – Хвойна – Чепеларе. Трудолюбивите чепеларци възраждат старите занаяти, развиват нови дейности. Градът отново възвръща позициите си на търговско-пазарно средище. Укрепва и авторитетът му на културно-просветен и административен център.
Днес местното население се препитава предимно от дърводобив и дървообработка, както и от туризъм. Чепеларци са изградили дългогодишни традиции в сферата на зимния туризъм, а напоследък се ориентират и към еко и селски туризъм.Благоприятният преходноконтинентален климат със силно изразено средиземноморско влияние, вековните масиви от смърч, бор и ела, екологично чистата околна среда, добре развитата инфраструктура, почивна и развлекателна база предопределят на Чепеларе бъдеще на един привлекателен и атрактивен зимен и летен планински курорт.
Градът разполага с най-дългата писта за ски алпийски дисциплини в България – Мечи чал с нейните 6 км дължина. Тук редовно се провеждат международни състезания по ски и сноуборд. Пистата е оборудвана с всички необходими съоръжения. Около Чепеларе има и друга писта – за ски-бягане и биатлон.
Карта на Чепеларе
Снимки от Чепеларе
