Мелник се намира в планински район в югозападните поли на Пирин планина. Разположен е в живописна местност на 22 километра югоизточно от град Сандански на 437 метра надморска височина. Климатът му е преходно средиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 670 мм. През градчето протича Мелнишката река, ляв приток на Струма. На 7 километра от него се намира Роженският манастир. За любителите на природата има пряка пътека, която минава през природния феномен Мелнишки пирамиди. Мелник е изходна точка и за хижа Пирин и хижа Малина.
Днес не са известни никакви положителни сведения, по които би могло да се установи кога е възникнал Мелник.Oткритите архитектурни детайли, монети и др. говорят, че тук е имало селище още през тракийската епоха. Районът е обитаван от тракийското племе Mелди, дало на света големия вожд на римските роби Спартак. През V- VI век по поречието на река Струма се заселват славяни и те дават името Мелник на селището. През средата на IX век, по времето на хан Пресиян, градът се присъединява към българската държава и придобива важно стратегическо значение. Добрата му естествена защита и разположение спомагат за бързото му издигане като един от граничните постове на българската държава при границата й с Византия. Затова Мелник е ограден със силна отбранителна крепост.
Мелник се споменава за първи път в писмените извори в началото на XI век, във връзка с включването му в границите на Византия след Беласишката битка. Като граничен град между България и Византия често сменя суверенитета си. В първите години на XIII век управителят на Западните Родопи — Алексий Слав става независим владетел със столица в Мелник. Градът е обграден с крепостни стени. В средата на XIII век градът влиза в границите на Никейската империя. През 1252 година за наместник на никейския император Йоан III Дука Ватаци в Мелник е назначен бъдещият велик византийски император Михаил Палеолог, който поддържа в Мелник добри отношения с българите. През XIII век в Мелник са заточвани неколкократно цели родове на византийски аристократи (от българския цар Калоян и от Византийски императори), което променя състава на населението и архитектурния облик на града (много от византийските къщи са ползвани до началото на 20 век, величествени руини от тях са запазени и до днес).
Мелник пада под османска власт след 1395 година. Градът и неговата околност са включени в състава на Кюстендилски санджак, като самостоятелна нахия. Във ферман от 1604 година,Мелник се споменава вече като център на кааза. Под името Мелник градът се споменава в редица османски финансови, данъчни и съдебни документи от началото на XVII до края на XIX век.
Мелнишка харта от 1813 годинаПрез първите векове на османското владичество Мелник упада, за да се замогне отново в края на XVIII и началото на XIX век, когато в него оживява културната и просветната дейност. Жителите на града се занимават с винопроизводство и тютюнопроизводство, като изнасят вино в цяла Европа, и най-вече за Англия и Австрия. Най-известните и крупни мелнишки търговци са от фамилията Кордопулос, чиято къща и винарска изба е превърната днес в музей. В града  действат над 70 църкви, а в околността му има четири манастира. Три мъжки училища (от които едно българско) и едно девическо училище са възпитавали младежите от многолюдния град през Възраждането. Градът е имал и много богата библиотека.През втората половина на XIX век Мелник започва постепенно да запада, оставайки настрани от главния път по долината на река Струма. Част от жителите му се преселват в Сяр, Горна Джумая и другаде из България.
Градът е освободен от османска власт през Балканската война на 17 октомври 1912 година от четата на Яне Сандански.Голяма част от него е опожарена и гръцкото му население се изселва в Гърция, в най-близкия град след границата — Валовища (Сидирокастро). На тяхно място идват българи бежанци от Солунско, Серско, Драмско и други части на Егейска Македония.
От 1968 година Мелник е обявен за град-музей. Днес основен поминък на населението са винопроизводството, тютюнопроизводството и туризмът.
Климатът в Мелник е благоприятен за лечение на белодробни, бъбречни и ревматични заболявания.
Тук се намират най-чудноватите земни образувания, изваяни от бял ронлив пясъчник –Мелнишките пирамиди. С течения на хилядолетия на площ от 17 кв.км ерозията е изваяла този необикновен свят. Със силата на въображението си може да разпознаете в тях гигантски гъби, древни кули, обелиски и много др.
Градът предлага разнообразни възможности за настаняване в хотели с различна категория. Те приемат туристи по всяко време на годината.
Недалеч от Мелник (6 км) е разположен Роженският манастир, център на християнската вяра и изкуствата, а на 20 км североизточно се намират Рупите.

Карта на Мелник

Снимки от Мелник