Копривщица е разположена в живописна долина по течението на река Тополница, в сърцето на Същинска Средна гора. Намира се на 16 км от Подбалканския път, на 110 км от София,на 24 км от Пирдоп,на 24 км от Стрелча и на 90 - от Пловдив.
Разположен на 1030 м надморска височина, градът има изразен континентален планински климат. Зимата е студена, но слънчева (- 4.0?С температура през най-студения месец януари), с дебела снежна покривка, докато лятото е прохладно и свежо (16.7?С температура през най-топлия месец август) заради голямото надморско равнище и обичайното за летния сезон местно северно течение, идващо по долината на р. Тополница от високите склонове на Стара планина.
Градът има богата и бурна история.В края на XVI век, гонени от османските поробители,група будни българи напускат родните си селища Етрополе, Самоков, Търново и други и се заселват в сърцето на Средна гора, в подножието на върховете Богдан и Буная сред живописната котловина на река Тополница.
Защитени от високите планински масиви и буйните гори на Средногорието, отдалечени от главните пътища на империята, копривщенци развиват значителна стопанска дейност. Голямата надморска височина – 1100 метра, здравият климат, обширните пасища и обилната вода благоприятстват за процъфтяването на скотовъдството и абаджийството. Обработените кожи и вълна се продават далеч от пределите на османската държава, чак в Австрия, Италия, Багдад, Египет.
На 20 април 1876 г. тук пуква първата пушка,която поставя началото на героичната Априлска епопея на българския народ.Въстанието е обявено от Тодор Каблешков,а начело застава друг копривщенец - Гавраил Хлътев, познат на поколенията като Георги Бенковски - непреклонният и пламенен водач на народния бунт,който загива геройски в Тетевенския Балкан. За разлика от Батак, Брацигово, Перущица и други селища-мъченици, Копривщица е пощадена от османлиите. Богатите копривщенски чорбаджии я откупват и днешна България има най-ценното си архитектурно богатство, непокътнато от вековете.
Градът е родно място и на други дейци на нашето Възраждане и бележити българи - Богдан войвода, Дончо Ватах войвода, Детелин войвода, Добри войвода, Димчо Дебелянов, Найден Геров.
Затова, ако трябва да опишем Копривщица днес,градът,който все още пази своята архитектура и ансамбли, не можем да направим друго,освен да тръгнем по криволичещите му улици и да вдъхнем от аромата на старите къщи.
Като преминем през паянтовата арка,която ни въвежда в града,пред нас се открива пъстрата панорама от червени покриви и заобикалящите ги зелени петна от борови гори. По цялото протежение на Копривщица ни следва втурналата се надолу буйна Тополница,край която, накацали върху склоновете, лежат вляво Арнаут махала и по-нататък Бяло камъче, а вдясно почти слети се редуват Ламбовската,Средната и Торомановата махала. Завием ли наляво край спускащата се от Балкана Петлешкова река, в средата на Арнаут махала ще видим легналата дълбоко в двора дядо Либенова къща.И тогава неочаквано ще ни се прииска да видим потъналия в мрак чардак и силуетите на двамата приятели и герои от повестта на Любен Каравелов „Българи от старо време” Хаджи Генчо и дядо Либен.
И днес в тишината на възрожденска Копривщица се долавят звуците на Каравеловата “Хубава си моя горо”,а романтиката на по-новото време ни нашепва нежния стих на Дебелянов “Помниш ли, помниш ли тихия двор …”.
От 1965 година Копривщица е и постоянен домакин на съборите на народното творчество, които се провеждат на всеки пет години в красивата местност "Войводенец".
Ако днес посетим Копривщица,ще се убедим,че тя наистина е един от малкото цялостно запазени архитектурни ансамбли от епохата на Възраждането в България.Къщите с китни дворове, оградени с високи каменни стени и порти, безредно изградените криви и тесни калдъръмени улички и площадки, многобройните каменни чешми, извитите в дъга каменни мостчета над малките планински потоци и мирисът на здравец, чемшир, божур и мушкато я правят невероятно чаровна и незабравима.
Карта на Копривщица
Снимки от Копривщица
