Ловеч е разположен на границата на Дунавската хълмиста равнина и предпланините на Стара планина. Намира се от двете страни на река Осъм, която, излизайки от скалистата теснина, прави няколко красиви извивки. На изток градът е ограден от плато, високо 250 м, с почти отвесен склон към Източната производствена зона.Билото и склоновете на платото се заемат от лесопарк Стратеш, югозападната му част е известна под името “Вароша”, по чиито стръмни склонове е разположен едноименният архитектурно-исторически резерват, сгушен между хълмовете Хисаря и Баш бунар. Това е най-красивата и живописна част на града.
Той се намира на около 170 км североизточно от София, на 35 км южно от Плевен, на 35 км северно от Троян и на 86 км западно от Велико Търново.
Ловеч е един от най-старите градове в България. Територията и околностите му са обитавани още в дълбока древност. В ловешките пещери Табашка и Васил Левски са открити останки от старокаменната, новокаменната, бронзовата и желязната епоха.Открити са и много свидетелства за живота на първите жители на Ловеч – траките, през ІV–ІІІ век пр.н.е.
Старият град възниква върху развалините на тракийския град Мелта, който вероятно е столица на тракийското племе мелди и играе ролята на разменна пътна станция между тракийските племена, населяващи днешна Румъния, долината на река Марица и Родопите. През средновековието Ловеч е важен военностратегически център. Първото известие за Ловешката крепост в нашата история се среща във времето на печенежките нахлувания в Северна България - средата на XI век. По време на въстанието на братята Асен и Петър през 1185 г. тя твърдо отбранява подстъпите към българската столица Търново.
В началото на XII век Ловеч вече е голям търговски център, който се слави из цяла България. Според някои автори Ловешката крепост е една от най-късно падналите под турско робство - едва през 1446 г., но и тогава запазва значителни права - да не се заселват турци на територията на града, да не се вземат деца за еничарския корпус, запазва си и правото за вземане на мито върху стоките, преминаващи през града.
Заради богатството си градът е наречен Алтън (златен) за първи път в документ от 1520 г. и за последен път - в документ от 1830 г.
Турската инвазия не подминава и Ловеч, но Ловешката крепост е една от последните завладени, чак през 1446 г. Ловеч дълго време след това запазва някои привилегии,като забрана за заселване на турци в града и взимане на деца от местното население за еничари. Първото име на ловчански епископ срещаме в 1558 г. До 1852 г.(Лофча) в Ловеч има все гръцки владици.
През годините градът се развива освен като търговски, и като важен просветен и духовен център.Днес Ловеч е един красив и модерен град, който грижливо съхранява и атмосферата на отминалия век.Той е атрактивен туристически център.Той привлича интереса на гостите си със своя архитектурен облик и богата история. В него са съхранените автентични следи от Античността и Средновековието. Тук са разположени възрожденски архитектурни комплекси, които граничат с ансамбли на сгради от началото на XX в.
Тук са резерватът Вароша, който се намира в старата част на града и се издига амфитеатрално по брега на Осъм. Резерватът включва повече от 160 реставрирани възрожденски къщи. Ту се намира и музеят „Възраждане и национално – освободително движение”, по – известен като музей „Васил Левски”.Други забележителности са покритият мост в центъра на града,който е строен три пъти. Първоначално е направен от дърво, но е отнесен от реката. По – късно е възстановен от майстор Кольо Фичето, който го покрива за по-голяма стабилност, но е опожарен. Днес е напълно реставриран и е закрита пешеходна зона с магазини от двете страни, а реката под него разказва истории от миналото.
Със сигурност Ловеч може да предложи много и по отношение на природните забележителности. Паркът Стратеш, на десния бряг на реката, е чудесно място за отдих и почивка сред природата.