Територията на община Сливен попада в района на Подбалканските полета от преходноконтиненталната климатична област. Зимата е мека, лятото сравнително горещо. За Сливен е характерен местният вятър Бора.
По големина на населението Сливен се нарежда на 8-мо място в страната. С население от около 103 000 жители той е административен център на Община Сливен и на Област Сливен, и се намира в близост до градовете Нова Загора и Ямбол. Най голямото пристанище в България - това в Бургас - се намира на 115 км в източна посока от Сливен. Сливен е известен като „града на 100-те войводи“, свързани с хайдушкото движение. Старото име на града е Саволен и е образувано от сливането на трите реки - р. Стара река, р. Куруча и р. Асеновска на територията на град.
Мястото на днешния град е обитавано от хилядолетия. Историята ни отвежда към времето на траките и после пласт върху пласт се открива присъствието на римляни, славяни, гърци, усеща се духът на Първото и Второто българско царство.
Селището е създадено на кръстопът и това е едно от големите предимства на Сливен, играло важна роля в неговото минало и настоящо развитие.
Още през първите столетия на османското владичество Сливен и Сливенският край се превръщат в средище на хайдушкото движение – една от най-обичайните форми на съпротива против турското робство. Това поражда славата на Сливен като град на стоте войводи. Той е известен като родно място на националните герои Хаджи Димитър и Панайот Хитов.
Внушителни и легендарни са символите на Сливен – Сините камъни, Стария бряст, паметникът на Хаджи Димитър, на 7-ми конен полк – “Орлето”, градският часовник, фабриката на Добри Желязков, Чинтуловите песни… Символи, обединяващи предприемчивия дух, бунтовния плам, будителския порив. Дори и за гостите на града, които не познават българската история, те придобиват смисъл, защото това не са застинали късчета история, а част от съвременната атмосфера на града. В Сливен си дават среща историята и традицията със съвременната динамика и многообразие – съчетание, в което се крие неповторимото очарование на града под Сините камъни, "…града, събрал ведно старо и ново, калдъръм и асфалт, старинен чардак и днешна многоетажност, …събрал не само ветрове и реки ведно (оттам и името му), а събрал минало с настояще, днешна радост с минала мъка” (Дамян Дамянов).
Сливен заема особено място в икономическия живот на България. Тук са направени първите стъпки на българската индустрия, благодарение на обстоятелства от географски и исторически характер, съчетани с предприемчивостта на сливенеца Добри Желязков. През 1834 г. той създава първата текстилна фабрика на Балканския полуостров. Това оказва огромно влияние върху по-късното развитие и съвременния облик на Сливен.
Неизменен белег на дълголетната история на града е и духовността. Култов център от времето на античността, градът развива тези свои функции в един нов смисъл през Ранното християнство и Средновековието. Сливен е сред най-значимите духовни средища в България по време на Възраждането. Той е родно място на първия български поет Добри Чинтулов, на първия български художник, получил академично образование, Димитър Добрович, на много видни българи, чиито имена са свързани с развитието на българската и европейската наука и култура, на просветното дело и стопанското развитие в българските земи. През 1827 г. в Сливен е открито училище, а през 1860 г. е създадено читалище “Зора”. Забележителен е и днешният принос на Сливен в културната съкровищница на България. Много имена на изтъкнати съвременни творци и учени се свързват с града.