Самоков е разположен на 60 км. югоизточно от София, на 40 км. източно от Дупница, на 36 югозападно от Ихтиман и на 12 км. северозападно от курорта Боровец. В региона има още шест курорта, два от които с международно признание. Градът също така е известен с това, че е най-големият производител на картофи.
В миналото Самоков е бил тясно обвързан с търговията на железария. Бил е римско селище. От началото на 14 век, до наши дни, местното население се занимава с обработване на руди. По това време българските занаятчии са имали директен контакт със западноевропейските миньори - саксонците, наричани “саси”. По техен образец били въведени пещи, работилници с духачи и големи чукове, които се задвижвали с водна сила.
Когато турците завладяват града през 1372 г., Самоков е бил икономически и културен център. Първоначално е станал община и по-късно регионален център, управляващ днешните Благоевград, Дупница, Разлог, Ихтиман, както и много други по – малки селища.
Първата къща за книгопечатане на Никола Карастоянов е отворена тук през 1827 г.
Не е случайно, че в края на 18 и началото на 19 век в Самоков е било открито най-голямото и модерно художествено училище в България. Едни от най-известените български художници като Христо Димитров и синовете му Димитър и Захари Зограф, Иван и Никола Образописови и др., са родени и работели тук. Константин Фотинов, основателят на първото българско списание “Любословие”(18844), също е от Самоков. Тук е сложено началото на борбата за независима Българска Църква. Поради упадъкът на занаятчийството в края на века, градът загубва икономическата, културната и административната си сила.
Историческият музей в Самоков пази материали и документи, свързани с най-специфичния за региона индустриален отрасъл – железарията, която съществува от 1908 год. Друга забележителност в града представлява църквата “Успение Богородично”. Тя е един от най-забележителните и художествени паметници в страната. Построена през 1790-1791 год. тя е събрала труда и таланта на майсторите-строители от Самоков. Девическият манастир е живото свидетелство за духа и атмосферата на възрожденския Самоков, единственият запазен в града автентичен комплекс от сгради и градини, тишина и уют. Днес той продължава да бъде действащ манастир, ръководен вещо от игумения Гавриила. Насладете се на Байракли джамия, построена през 17 век. Тя е един от шедьоврите на декоративната украса в Самоков. Архитектурния дизайн и детайлите по цялата сграда наподобяват нашите възрожденски традиции и доказват за българския произход на конструкцията й.
Сред забележителностите на Самоков е и Голямата Чешма, която датира от 1662 год. Църквата “Св. Никола” е издигната през 1859-1860г., когато християните в Турция получили известна религиозна свобода. Интерес представлява и храма "Рождество Богородично", която е най-старата църква в град Самоков.
Транспортът до и от Самоков се осъществява главно с автобус. До София има автобуси на всеки час. А до Боровец автобусите са на всеки 30 минути. Автогарата се намира в центъра на града (+359 722/26 40).
Самоков е На 13 км югозападно от града по пътя за Мальовица е разположено курортното селище Говедарци. Балнеологичният курорт Белчински бани се намира на 13 км западно от град Самоков по поречието на река Палакария. 27 км на северозапад е Алинския манастир. А 30 км източно от града е разположено курортното градче Долна баня.