Жеравна е назована с днешното си име за първи път от Райно Попович. Коренът на думата се обяснява със славянската дума "жернов", която значи воденичен камък, заради някогашните многобройни воденици в селото.
През епохата на Възраждането Жеравна дава на България родолюбци като Сава Филаретов, Тодор Икономов и Васил Стоянов - борци за духовно и политическо освобождение на страната ни. А през 1880 г. тук се ражда и израства талантливият майстор на перото, големият български писател Йодан Йовков.
Жеравна и до днес си остава най-съхраненият архитектурен и исторически резерват на Балканския полуостров, с най-много запазени паметници на жилищната архитектура – над 200 типични дървени къщи, в монументален ансамбъл. Богатството от архитектурни форми откроява селото като център, в който може да се проследи зараждането и развитието на дървената къща в района. Още от началните години на Българското възраждане тук са изградени къщи, които като архитектурна концепция и художествена украса представляват едни от най-хубавите образци на българското възрожденско жилище.
Жеравна е място, в което времето е спряло - калдъръмът още пази стъпките на дедите ни,будния дух на революционери и възрожденци,а дървените къщи - патриархалния бит на късното средновековие. Тесните улички и големите вътрешни дворове, осеяни с цветя и чемшири, носят желан покой и тишина.