Почивка в София (България) карта 2024

Българската столица София е разположена в Софийското поле на територия от 1,311 кв.км., на 550 метра надморска височина. София се намира на 55 км от Сръбската граница – Калотино, на 113 км. от Македонската граница – Гюешево, на 183 км. от Гръцката – Кулата, на 315 км. от Турската граница Капитан Андреево и на 324 км от пристанището на град Русе. В близост до града се намира Панчаревското езеро и Искърският язовир, а река Искър протича през източната му част. София е свързана чрез международни пътища с европейските столици и с въздушни линии с Истанбул и Анкара, както и със средния Изток. Логото на града е : “Расте, но не старее!”
ия е една от най-древните европейски столици. Нейното население има повече от 7000 годишна история.
На мястото на някогашното неолитно селище през 8 век пр.н.е. около термалните извори възниква древен тракийски град, наречен по късно от завладелите го римляни Сердика — т.е. град на сердите, по името на населявалото го тракийско племе.
През римската епоха (1–4 век) градът процъфтява като център на провинция Вътрешна Дакия (Dacia Mediterranea). След смъртта на император Диоклециан (305 г.) и религиозната реформа на император Константин Велики (306 - 337 г.), Сердика става седалище на епископ. През 357 г. римският историк Амиан Марцелин определя града като „голям и прочут“. Сердика и църквата „Света София“ стават седалище на много важния Сердикийски събор от 343 г.
Недалеч от местата на някогашните неолитни селища (около днешния Дворец, както и в днешния квартал Слатина), през ІІ хилядолетие пр.Хр., на север от топлия минерален извор, близо до река Елешница (днешната Владайска), възниква древен тракийски град, документиран по-късно от римляните като Сердика — име, за което по традиция се приема, че произлиза от серди- местно тракийско население от околностите на града. Проф.Александър Фол изразява съмнение в реалното съществуване на племе серди, тъй като това име се появява много късно, далеч след началото на града, през ІІІ в. сл. Хр. В много антични и средновековни извори и географски карти градът се назовава Сардика, нерядко областта се нарича Сардика, а градът — Сердика.
През 809 г. градът влиза в пределите на българската държава и получава българското име Средец. През 10 век династията на комитопулите, наследници на управителя (комит) на Средецката област Никола, въздига отново българската държава преди падането и под властта на Източната римска империя. Допуска се, че в ромейски извори от този период градът бил наричан Триадица в памет на тържеството на православното учение за Св. Троица (на гръцки Агиа Триада) на Сердикийския събор.
След възобновяването на българското царство през 1185 г. епископът на Средец е въздвигнат в сан митрополит.
От края на 14 век до 70-те години на 19 век градът, както и българската държава, са под османско владичество. Смята се, че още през 13-14 век градът става известен и с името на патрона на раннохристиянския храм „Св. София“ (4 век), разположен на високо и видно място в границите на Свещения хълм, но извън крепостната стена. От XIV в. градът се споменава като (Св.) София и в официалните документи на Второто българско царство, например във Витошката грамота на цар Иван Шишман, както и в други текстове като приписката към Средечкото евангелие от 1329 г., но областта продължава да се нарича и Средечка С името София градът е наричан и в документите на Османската империя. В документите и други писмени материали (вестници, пътеписи, доклади и пр.) чак до 1879 година жителите на града се наричат „средечани“, а българската община „Средецка“. След 1879 година се разгаря спор за името, като жителите на града създават комитет от известни личности, който дълго отстоява правото на историческото име Средец. Надделява, обаче, становището на руската администрация новата столица на България да се нарича София.
По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. София е освободена на 4 януари 1878 г. (23 декември 1877 г. стар стил) от руски части, под командването на генерал Йосиф Гурко. По това време градът има 11 649 жители, от които 56% българи, 30% евреи, 7% турци и 6% роми.
На 20 октомври 1878 г. от Пловдив в София се премества седалището на Временното руско управление, а на 3 април (22 март стар стил) 1879 г. по предложение на Марин Дринов Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България (датата 4 април е обявена за празник на София). В резултат на това броят на жителите нараства по-бързо в сравнение с другите български градове, главно от вътрешната миграция.
Има няколко сгради и места, които се съревновават за емблема на града. Най – често посещавана е катедралата и историческа църква “Св. Александър Невски”. Храмът е център на катедралната патриархия на Независимата Българска Православна Църква. Също така забележително е мястото около катедралата е Паметникът на Незнайния воин с вечно горящ огън. На същият площад е разположена и църквата “Св.София”, която датира от 4 – 6 век след новата ера и е втората по възраст, която дава и името на столицата. В началото на 19 век тя за кратко е била превърната в джамия, но скоро след Освобождението отново е била осветена като Православна църква. Зад катедралата се издига сградата “Св. Св. Кирил и Методий”, в която сега се помещава Националната галерия за чуждестранно изкуство. Тя се състои от уникална експозиция на изкуствата от Африка, Азия и Европа, Испански картини в стил барок и някои произведения на модерният художник Николай Роерич.
Друга забележителност на нашата столица е Националният театър “Иван Вазов”. Театърът е бил основан през 1904 год., а самата сграда е завършена през 1907 год. Сградата на Народното събрание е построена през 1884 год. и четвъртата сграда – кандидат за емблема на града. Мотото, което е изписано на главната фасада е “Съединението прави силата”. На запад от сградата на Парламента се намира Българската Академия на Науките, създадена през 1869 год., а на изток се издига софийският университет “Св.Климент Охридски”, основан през 1888 год. и построен през 1920 год. с даренията на братята Евлоги и Христо Георгиеви. Можете да посетите Националната Художествена Галерия, където можете да видите хубава колекция на повече от 12 000 произведения, като най – старите от тях са от 18 век. Националният Етнографски музей представя богата колекция от национални носии, ръчно изработени произведения на изкуството, оръдия на труда отпреди три и дори четири века, бижута, бродирани материи и други предмети характерни за българския бит и култура. Във вътрешния двор на Президентството и хотел “Шератон” се издига известната Римска Ротонда, превърната в църква “Св. Георги” и датираща от 4 век след новата ера. Възстановена неотдавна тя смайва със своята проста и деликатна архитектура. Руският паметник е обелиск, който се издига в западната част на града. Той е построен в чест на Руският цар и руските воини, които са се били в Освободителната война на българския народ.
Паметника на братята Кирил и Методий се издига пред Националната Библиотека, северно от сградата на Софийския Университет. Зад булевард “Дундуков” се намира Националната Опера – сграда в която също така се помещава и Националният балет. Сградата на Операта е в нео - класически стил, а пред нея се издига паметника на Александър Невски, бивш министър председател на България.
София е най – големият транспортен център в България. От 1998 год. Тук има метро, редовни автобусни линии, които свързват столицата с по – близките селища, отличен градски автобусен и тролейбусен транспорт.
На първо място за посетителите на София изпъкват планините, които заобикалят софийското поле. Интересни са Витоша, Люлин и Плана, които предлагат много места, които си заслужава да се видят. Люлин планина се намира на 3 км. на югозапад от столицата. Всъщност е част от града и е чудесно място за излети, пикници и разходки. Бонсови поляни са най – пленителното място от планината. Плана планина също предлага много интересни гледки за туристите. Намира се на 10 км. от столицата и може да се стигне до там с градски автобус или с кола по пътя за Самоков. Най – посещаван е Кокаленски манастир, който е строен през 10 век от цар Самуил. Панчаревското езеро се намира на около 15 км. от столицата и е разположено близо до село Панчарево. Когато езерото е пълно е около 5 км. дълго и 1 км. широко. Подходящо е за почивки, слънчеви бани, риболов, водни спортове и плуване. Тук често се организират състезания по водни ски. Искърският язовир е голям изкуствен водоизточник край София. Намира се на 25 км. южно от града. В пределите на Витоша, най – интересните забележителности са Боянската църква и Драгалевският манастир. Те са построени съответно през 13 и 14 век и са считани за предшественици на Европейският ренесанс. Резиденцията Враня и малкото й езеро са разположени по тесен път. Резиденцията е била на цар Борис III. Днес дворецът се използва само през лятото. На 22 км. от столицата се намира град Банкя. Той е балнеологичен център за сърдечносъдови и белодробни заболявания. До там може да се стигне с автобус или с редовните железопътни линии. Местността е чудесно място за пикници и излети.
Кремиковският манастир се намира на 30 км. северно от София. Курилският манастир се намира близо до Искърското дефиле, до село Курило, на 18 км. от столицата. До там може да се стигне по пътя за Мездра или с пътническият влак по линията София – Северна България. Църквата бива построена и изрисувана през XV век.
Най – популярният парк в София е парк Витоша, който покрива и голяма част от планината. Централният парк на София това е Борисовата градина. В самото начало на парка се намира езерото Ариана, където можете да покарате водно колело от пролетта до късна есен. Тук се намират много тенис кортове, трасета за състезания с колела, както и футболният стадион “Българска Армия” и националният стадион “Васил Левски”. Общинската градска градина е разположена в самия център на София, срещу Общинската Галерия. Пред Националния театър се намират фонтаните със скулптори на танцьорки. Южният парк е вторият по големина след Борисовата градина. Разпростира се от квартал “Иван Вазов” до квартал “Хладилника”. Плувният и спортен център “Спартак” е любимо място за организирани празненства от Софийска община. Западен парк е близо до кварталите “Захарна фабрика” и “Люлин”. Тук има няколко обществени заведения и остатъчно място за разходки и игри.