Обща информация за

Япония (日本 Нихон или Ниппон) е островна държава в Източна Азия, разположена в Тихия океан, на изток от Китай, Корея и Русия. Площта ѝ е 377 835 km², а населението - 128,4 млн. души (2007). Столица е град Токио, а официален език е японският.Япония е най-развитата държава в Азия. Историята на Япония се характеризира с влияние от външния свят, последвано от дълги периоди на изолация.

Икономиката на Япония е втората по големина в света. Япония е член на Организацията на обединените нации, Г-8, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество. Тя е световен лидер в производството на технологии и машини.

日本国 Nippon-koku

(знаме) (герб)

Девиз: '

Природа
Япония е разположена на Японските острови в Тихия океан (Хоншу, Хокайдо, Кюшу, Шикоку и около 3900 по-малки), архипелага Рюкю и архипелага Нампо. Релефът е предимно планински (над 3/4). Има много действащи и угаснали вулкани (най-висок връх е вулканът Фуджи на остров Хоншу — 3776 м). Често се наблюдават земетресения и цунами в крайбрежните райони. Равнините са малки по площ и са обработваеми земи. Умерен климат на север, до тропичен мусонен на юг (средна януарска температура -5 до –16°С, средна юлска температура 22 до 28°С, валежи 1700–4000 mm годишно). Характерни са тайфуните и късите пълноводни реки. Хвойнови, вечнозелени субтропични и тропични гори. 27 национални, 52 квазинационални, около 300 префектурни природни парка с обща площ над 5 млн. ha, 5 комплексни, 141 геоложки, 515 ботанически, 109 зоологически, 93 горски резервата и други с обща площ над 1,2 млн.

История
Япония е заселена от края на неолита. През 6 в. настъпва разпространение на будизма и културен разцвет. През 7 в. се създава централизирана държава начело с император. През 1185 династията Минамото побеждава династията Фудживара и завзема властта. През 1192 Йоритомо Минамото се обявява за шогун и установява военната система шогунат. В периода 1338–1573 управлява втората шогунска династия Ашикага; настъпва периодът Муромачи, характеризира се с формиране на градска прослойка и проникване на португалски и испански мисионери. През 1584 завършва обединението на Япония при управлението на генерал Хидейоши Тойотоми - Тайко. В периода 1603–1867 управлява третата шогунска династия Токугава. Шогун Минамото Йоритомо

Самоналожената изолация на света свършва през 1854 г., когато американският командор Пери пристига с четири модерни кораба в Япония и принуждава правителството да подпише договор за търговия със САЩ. Появява се японската метафора „черните кораби“, символизиращи опасността и унижението свързани с внезапната поява на технически превъзхождащите ги „бели варвари“. 1854–1858 — Япония сключва търговски договори и с Великобритания, Франция и Русия. 1867–1868 — демократични преобразувания (виж Мейджи ишин). 1868–1911 — период на реформите Мейджи. Победна война срещу Китай (1894–1895); Руско-японска война 1904–1905, показваща, че Япония достатъчно е напреднала в бързото приемане на западните технологии, и способна да победи „бяла империя“. След войната Япония установява протекторат над Корея (1905), а по-късно я анексира (1910).
1914 — в Първата световна война Япония участва на страната на Антантата. 1918 — народни вълнения („оризови бунтове“). През 1919 на Япония са предадени като подмандатни територии бившите германски владения в Тихия океан (Маршаловите, Марианските и Каролинските острови) и в китайската провинция Шандун. През 1926 умира император Йошихито и властта е наследена от император Хирохито. През 1931 Япония окупира Манджурия и създава там марионетната държава Манчукуо (Манджоу Го). През 1936 сключва с Германия Антикоминтернския пакт. 1937 — започва война за завладяване на Китай. 1940 — подписва Тристранния пакт. 1941–1945 — Япония се включва във Втората световна война. На 6 и 9 август 1945 — САЩ извършват ядрени бомбардировки над Хирошима и Нагасаки. 2 септември 1945 — безусловна капитулация на Япония.
През 1947 приета е конституция. Япония е обявена за конституционна монархия. Ограничават се прерогативите на императора. 1951 — подписан мирен договор на Конференцията в Сан Франциско без участието на СССР. 1956 — СССР и Япония подписват съвместна декларация за прекратяване на състоянието на война между тях. 1960 — САЩ и Япония подписват договор „за взаимно сътрудничество и сигурност“ (продължен за неопределен срок през 1970).
От 1955 Япония се управлява от либерално-демократични правителства. В периода 1960–70 Япония става една от световните икономически сили. През 1978 е подписан договор за мир и дружба с Китай. 1989 — император Акихито наследява властта след смъртта на баща си император Хирохито. 1992 — парламентът приема предложение за закон за участие на японски войски в мирните мисии на ООН. 1995 — земетресение в град Кобе, 6000 жертви. 1996 — министър-председател Р. Хашимото, 1998 — К. Обучи, 2001 — Дж. Коидзуми, 2006 — Ш. Абе. Япония е членка на ООН (1956).

Население
Населението на Япония е 127,433,494 милиона жители с гъстота 334,8 жит. на кв. км. Естественият прираст е 6,5%.Средна продължителност на живота в Япония е една от най-високите в света: при мъжете — 77 г.,а при жените — 83 г. Японското население застарява - през 2004 г. около 19,5% са хората на възраст над 65 г.

Етнически състав:

• японци 99.1 %
• корейци 0.6 %
• други 0.3 % (от тях айну — потомци на коренното население на страната — 20 000 на о-в Хокайдо).

Официалният език е японски. Около 99% от населението говори японски като първи език. В повечето държавни и частни училища учениците изучават японски и английски език.

Култура и религиозни вярвания
Двете главни японски религии са шинтоизмът и будизмът. Те са съжителствували в Япония от векове и са си оказвали взаимно влияние. Повечето японци се определят като будисти, шинтоисти или и двете. Религиозни учения, изиграли голяма роля в японската история при формирането на държавата и през периода Едо, са конфуцианството и даоизмът. Макар и малко в процентно отношение, в Япония днес има и над 3 милиона християни. Планината Фуджи

В ежедневния живот на повечето съвременни японци религията не играе голяма роля. Обикновеният човек най-често следва религиозните церемонии само в специални случаи като раждане, сватба и погребение, възможно е да посети шинтоистко светилище или будистки храм на Нова година, а също така и да участва в местните фестивали (мацури), повечето от които имат религиозен произход. Много домакинства имат малки домашни олтари и не е рядкост олтарите да са два – шинтоистки и будистки. Особено почитана богиня е Инари – някога покровителка на земеделието, но сега почитана за всякакви случаи. Нейната емблема е лисица и често по светите места има нейни миниатюрни светилища с червени порти (“тории”).
източник: www.wikipedia.org

Карта на

Снимки от