Република Финландия е държава, разположена в Североизточна Европа. Граничи с Балтийско море на югозапад и с Финландския залив на югоизток. Съседните ѝ страни са Швеция, Норвегия и Русия.
Природа
Около 3/4 от страната са гори. В южната и средната част на Финландия има предимно борове, смърчове и крушови дръвчета. На юг има също така дъбове, явори и други растения. Растителността на север в Лапландия е видимо по-оскъдна. Една трета от площта е заета от тресавища.
| Suomen Tasavalta Republiken Finland |
|||||
|
|||||
 |
|||||
История
Спорен е въпросът дали в региона се заселват първи индоевропейски или фински племена.
По значими сведения за територията на днешна Финландия има от средновековието насам.
Шведско управление
След няколко кръстоносни похода, през 13 век Швеция завладява територията на днешна Финландия. Шведски и немски благородници и търговци се заселват в страната, а шведският става преобладаващият език на аристокрацията, администрацията и образованието. Главен град на областта през този период е Обу, където е седалището на католическия епископ, най-високопоставената длъжност във Финландия.
След началото на Реформацията шведският крал въвежда в страната лутеранството, като във Финландия процесът преминава без вътрешна съпротива. През 16 век Микаел Агрикола публикува първите книги на фински език, а през 1640 година в Обу е основан първият университет в страната. През 18 век войните между Швеция и Русия довеждат до двукратна окупация на Финландия от руски войски и значителни грабежи и опустошения от тяхна страна.
Велико княжество Финландия
По време на Наполеоновите войни Финландия отново е окупирана от руски войски и на 29 март 1809 година е обявена за автономно Велико княжество в лична уния с Руската империя. През следващите десетилетия страната се развива мирно, като постепенно нараства ролята на финския език и култура. Нараства ролята на Хелзинки, който се превръща в главен град на страната. През 1835 година е публикуван националният епос „Калевала“, а през 1892 година финският език получава равен статут с шведския. Важна роля в този процес има възникналото през 60-те години националистическо движение на феноманите.
През 1866-1868 година Финландия е засегната от масов глад, при който загиват около 15% от населението. През следващите години страната постепенно се възстановява, появяват се първите модерни промишлени предприятия, изграждат се железопътни линии и плавателни канали.
През целия 19 век Финландия се ползва със значителна автономия - разполага със собствен парламент и правителство и руските власти рядко се намесват във вътрешния живот на Великото княжество. През 1906 година е въведено всеобщо избирателно право, но тази либерална реформа е извършена в момент, когато руското правителство променя политиката си спрямо Финландия, ограничавайки нейната автономия. Този процес предизвиква недоволство в страната, като дори са извършени няколко атентата срещу руски представители. 
Бързеи на река Торнионьоки, северна Финландия
Независима Финландия
На 6 декември 1917 година, малко след Октомврийската революция в Русия, Финландия обявява своята независимост, която е призната от руското комунистическо правителство. Малко по късно започва Финландската гражданска война между поддържащата правителството Бяла гвардия и крайнолявата Червена гвардия. Правителството успява да надделее само за няколко месеца, но войната е свързана с много насилие от двете страни, което създава продължило няколко десетилетия разделение във финландското общество. С Договора от Тарту от 1920 година е установена съветско-финландската граница, като освен територията на Великото княжество, към Финландия е присъединен и град Печенга на Баренцово море.
Според Пакта Рибентроп-Молотов Финландия попада в съветската сфера на влияние и през ноември 1939 година Съветския съюз напада Финландия. В последвалата Зимна война, въпреки многократното си числено превъзходство, съветските войски понасят много жертви и успяват да напреднат на финландска територия едва в началото на следващата година, когато Финландия е принудена да отстъпи Печенга и части от Карелия с град Виборг. След съветски бомбардировки през юни 1941 година войната между двете страни е подновена и продължава до ново примирие през 1944 година. През следващите месеци финландските войски водят Лапландската война срещу германските части, разположени в северната част на страната.
Въпреки че не успяват да си върнат Карелия и Виброг и Съветския съюз им налага тежки репарации, финландците успяват да предотвратят съветска окупация на страната. Изплащането на репарациите засилва индустриализацията в следвоенните години, като и след окончателното изплащане на репарациите търговските връзки със Съветския съюз остават важни за финландската икономика. По време на Студената война, макар формално Финландия да е неутрална, съветското влияние в страната е силно, стотици книги и филми са забранявани от цензурата, а близкият до съветското правителство политик Урхо Кеконен е президент в продължение на 26 години. Въпреки това многопартийната система и пазарната икономика са запазени.
Сривът на съветската икономика в началото на 90-те години предизвиква тежка икономическа криза във Финландия, но с помощта на започналите в края на 80-те либерални реформи тя е преодоляна сравнително бързо. През 1995 година Финландия става член на Европейския съюз. Тя реорганизира армията си според стандартите на НАТО, но няма намерение да се присъединява към тази военна организация.
Население
Финландия има население от 5,25 милиона души, което я прави сравнително рядко населена страна.Населението е разпределено изключително несъразмерно по територията на страната. Докато в северната част на Финландия —- в Лапландия гъстотата на населението е средно 1,9 човека на км² то в южна Финландия гъстотата възлиза на 62,6 души на км².
В годините след Втората световна война половин милион финландци напускат страната и се преселват, в най-голяма степен в Швеция. Тази тенденция стига своя връх през 1970 г. Официално Финландия е двуезична страна. Около 5,5% от финландските граждани посочват за свой майчин език шведския език, а 91,7% финския език. Шведското малцинство е концентрирано преди всичко в крайбрежните южни и източни райони на страната.
На специална държавна протекция се ползва малцинството на саамите живеещи в северните райони на Лапландия. Понастоящем едва около 1750 финландци посочват за свой роден език някой от саамските езици. Поради силната емиграция на етнически фини от северна Русия и Карелия през 1990-те г. около 40 000 души във Финландия посочват руския език за майчин.
източник: http://wikipedia.org/
Карта на
Снимки от
